1 min reading
Бебето плаче, когато го боли и когато е гладно. Големият човек прикрива сълзите си, когато го боли.
Изписани са толкова думи дали жената е уязвима, когато плаче и когато споделя болката си.
А мъжът? Бебето няма пол - всички бебета реагират еднакво. Защо никой не пита срамно ли е жената да плаче, а толкова трактати, стихове и песни са писани и изпяти за мъжките сълзи? И кога човек плаче пред другите? За да предизвика съчувствие, а оттам и да спечели доверие? Да показва слабост, за да постигне целта си, манипулирайки така тези, които ги е грижа? Това ли ни прави големи хора?
Това ли е "да превърнеш слабостта си в сила"? Защо по различен начин се гледа и тълкува поведението на жената и мъжа, а уж става въпрос за общовалидно за двата пола поведение: реакция при болка? Как и защо се научаваме да я контролираме и показваме по различен начин в различни ситуации? Защото от бебе (среден род) се превръщаме в полови същества. Защото прибавяме към живота си навици, мании, изисквания, критерии. Защ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up