Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.

Колкото до свободата - кога сме били по-свободни не знам?! Тогава ли, сега ли... Градим дом и държава като зазиждаме себе си в устоите. И често на мястото на старите темели поставяме решетки вместо хоризонти.  Свободата по български винаги плахо е надничала през тънката граница между осанна и разпни го.

Противоречиво и нееднозначно е пътуването ни през вековете и човешката история. Дали ще се величаем или ще се отричаме, оцелели сме на този тежък кръстопът на народите, а кой ли не е минал през нас. Къде с преклонена главица, къде с развети знамена продължаваме да съществуваме на географската и историческа карта.

Но тези, които са оставили костите си по земите ни, знайни и незнайни, за да ни има все още, тези, които са въздигали духа ни, знайни и незнайни, за да не се загубим и затрием като много други, тях трябва да помним и почитаме!

За това вярвам, че и моите деца ще тачат името Българско,

че ще я има България!