Три дни от живота на една жена - IV

                                         IV

    Сградата на „Радио - телевизионни сервизи” се намираше в старата част на Поморие.

Когато тя и Владимир се качиха на втория етаж, завариха брат ѝ заедно с колегите му в трапезарията, насядали около масите, отрупани с храна и напитки, в компанията на няколко непознати жени. Изненадващо Петър също беше сред тях. Ами да! Нали днес на плажа той я разпита с кого и къде е отседнала и тя му  каза. Очевидно не му е било трудно да намери брат ѝ. Разбира се, всички присъстващи вече бяха информирани за тях двамата и предприетото пътешествие с гумена лодка до Несебър, защото когато се появиха на вратата,  ги посрещнаха с радостни възгласи.

Поканиха ги на масата и очакваха веднага да чуят подробностите… Нямаше как, трябваше да задоволят любопитството им. Когато споменаха, че възнамеряват на следващия ден да отидат отново до Несебър, защото днес са нямали време да го разгледат, Петър им предложи да ги закара с неговата моторна лодка, вместо да ползват автобуса. Покани и брат ѝ, явно си бяха допаднали… Влади я погледна въпросително, за да разбере какво мисли. За нея беше важно единствено да знае дали пътуването с моторна лодка е безопасно. Всички я увериха, че може да бъде напълно спокойна и тя прие. Брат ѝ - също. Влади попита има ли възможност да си вземе гумената лодка и Петър отговори утвърдително. Планът за следващия ден беше направен. И то какъв план! Нямаше търпение да дойде утрото…

   Не ѝ се оставаше повече в тази компания. Сякаш отгатнал нейните мисли, Влади тихичко ѝ прошепна, че ще си отиде до квартирата, за да се изкъпе и преоблече, а тя през това време също да се приготви, защото след  час ще мине да я вземе за вечерна разходка край морето. Каква чудесна идея!

    Набързо се извиниха на присъстващите, че са уморени от изтощителния ден и напуснаха „купона”.

    Морето беше толкова красиво и тайнствено на лунна светлина!... Всяка вечер през изминалите единадесет дни в Поморие тя се разхождаше по крайбрежните алеи и го съзерцаваше, вдишвайки несравнимото му ухание. Отказваше поканите на брат си и колегите му да излиза вечер с тях, защото те обикаляха заведенията и търсеха запознанства с жени, а тя не се интересуваше от мъже, дори отклоняваше опитите им да я заговорят. Може би защото в повечето случаи усещаше повърхностни, похотливи намерения. А може би защото имаше твърде високи изисквания и рядко някой ѝ харесваше… Тук беше единствено заради морето. От мига, в който го видя за първи път, двегодишното русо момиченце се влюби в него за цял живот и винаги плачеше, когато си тръгваше… Нямаше търпение да дочака лятото, за да се върне отново и да остане колкото е възможно по-дълго време…

    Обичаше родното си градче, в София се наложи да се премести защото следваше в университета.  Но все си мечтаеше да живее край морето...

    Тази вечер за първи път не беше сама. Вървяха сияещи един до друг с Влади, разговаряха и се смееха, все още под въздействието на днешните вълнения. Предложи ѝ да влязат в един крайбрежен ресторант с много младежи на дансинга и когато седнаха на свободна маса, разгъна подробна карта на България, за да ѝ покаже какво голямо  разстояние са преодолели днес. Не беше за вярване!... После я покани да танцуват блус… Беше значително по-висок от всички останали и величествената му осанка се открояваше  на техния фон… Сякаш наистина пред нея стоеше прероденият  Великоморавски княз Владимир или негов потомък… Струваше ѝ се, че сънува... В прегръдката на силните му ръце се усещаше толкова крехка!...

    Просто… жена.

Следва продължение