Нищо не е това, което изглежда, че е
Седя на крайчето на една отрупана с отбрани ястия и питиета маса, едни от други по-пикантни и пивки. Във въздуха се носят благоухания на вкусни гозби и дразнят широко разтворените ми ноздри. Като прегладнял пес поглъщам лиги и ближа пресъхнали бърни в предусещане за нещо вкусно и сладко. От двете страни на масата в прави редици са подредени меки и удобни столове, които започват да се заемат по единично или на групи от поканените гости, все едни такива важни, горделиви и студени дами и господа – каймакът на обществото – ВИП персони, лъснати и огладени по последна дума на модата, със скъпи маркови костюми и обувки от най-висш клас, не като моите, подпетени и очукани, а от специална – крокодилска кожа, на стойност няколко хиляди евро. Хора надменни, с мрачни и кисели физиономии – позьори от висока класа и със самочувствие на полубогове и нещо по-такова, отрупаните им с пръстени меки и нежни ръце блестят с всички цветове на дъгата. Само златните им укра ...