Труден избор 2

Труден избор 

(2 част)

     ... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù бе показал, че не я обича. Явно за него всичко е било игра. Игра и нищо истинско.

      Момичето вдигна лице към слънцето и тогава го съзря. Стоеше само на няколко крачки от нея. Очите им се срещнаха и те потънаха един в друг. Тя забеляза, че раменете му са отпуснати, лицето - бледо и изпито, а в очите му не светеха вече онези пламъчета, в които тя навремето се беше влюбила.

      Двамата продължаваха да се гледат, без да съзнават, че светът около тях си върви, без да ги забелязва. Сърцата им болезнено се свиваха и те едва подтискаха инстинктите си да хукнат един към друг. Мислите им ги връщаха назад към спомените.

       Тя се усмихна. Той видя усмивката ù, но не я разбра правилно. ,,Всичко е било само детска прищявка за нея", помисли си и самосъжалително се усмихна. Но и тя разтълкува погрешно неговата усмивка. ,,Ето, щастлив е с приятелката си и едва ли си спомня за мен", помисли си.  

      И макар че тези погрешни мисли се блъскаха в главите и на двамата, те продължаваха да се наблюдават, без да забелязват нищо около себе си. Но противно на мислите и действията си, всеки един от тях откриваше чувствата си в очите на другия.

      Тя се запита дали в действителност и това не е една от неговите игри. Той се запита дали всичко случващо се не е просто плод на неговото въображение. Все пак не можеше да изпитва такава любов, тя не съществуваше, освен в книгите и филмите. А и всичко случващо се между двамата не беше честно спрямо приятелката му. Обичаше я и не трябваше да рискува 4-годишна връзка заради някакво мимолетно увлечение, па макар било то толкова силно.

      ... той преглътна не много мъжествените си сълзи и с всичката воля, която притежаваше, извърна очи.

      ... тя шумно си пое въздух, но не успя да се спре навреме. Горчивите сълзи се затъркаляха по страните ù. Упрекна се, че е такава глупачка. За пореден път бе повярвала на фалшивата любов в очите му. Но всичко трябваше да спре дотук! Не трябваше да му позволява да се подиграва повече с нейната любов и страданието ù.

     Момичето преглътна стичащите се горещи сълзи, вдигна глава и го подмина. Но на всяка крачка сърцето ù крещеше да се върне обратно и да го погледа още малко.

      - Не! Край! - извика силно, за да заглуши всичките разбушували се чувства. - За мен той вече не съществува!

      Но в сърцето си знаеше, че не е така и че само се залъгва. Обичаше го и щеше да го обича цял живот. Но продължи да върви, като все повече и повече се отдалечаваше от него и изгарящата я любов. Нямаше да го забрави, но какво друго ù оставаше, освен да се опита да продължи живота си... без него!