Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те нарани?! Не, отговор не ми давай, виждам го в блуждаещите ти очи.
Любовта е за смелите и безстрашните. Макар ние с теб да смятаме, че сме от тях, защо сами сме в този ден и час?!
И с ''тихичка'' усмивка, аз пък продължих.
- Труден за обичане ли?! Не! Обичащ трудно. Такъв си явно ти. Заключил своето сърце с катинарче, две, а ключът е само в нейните ръце. Любовните ръце.
© Пламена Христова All rights reserved.