Теодоси и Ертен се запознаха по неведомите пътища господни, или по-точно по неведомите пътища университетски, когато нанасяйки се в общежитието се оказаха съквартиранти. Дали поради историческата обремененост, залегнала дълбоко в съзнанието на повечето българи или поради други неизвестни причини, Теодоси мразеше турците. Ненавиждаше ги направо. И изведнъж да му се наложи да дели един покрив с турчин. Нямаше избор, както и нямаше пари за квартира.
Ертен от своя страна беше кротко момче. Беше висок, добре сложен, малко мургав и с големи бадемови очи. Минаваше за хубавец. След лекции се прибираше в общежитието и кротко сядаше да си чете или си лягаше и слушаше музика на слушалки. Още от първия ден беше видял неприязънта в Теодосиевите очи и гледаше да си наляга парцалите за да няма проблеми.
Ако не беше тая силна омраза, Теодоси дори нямаше да забелязва съквартиранта си, но той му се набиваше като трън в очите каквото и да захванеше да върши. Дамата не общуваха. Нямаше и за какво. Колкото тих и скромен беше Ертен, толкова разпуснат беше Теодоси.
Често Теодоси си водеше приятели на гости и се запиваха до късно. Правеха се, че Ертен го няма. И той не се опитваше да се присъедини. Стоеше си кротко и мирно и пишеше съобщения.
Теодоси имаше едни приятел Владо. Владо беше веселяк и голяма душа. Когато Теодоси го канеше на гости, никога не идваше с празни ръце и винаги освен някоя и друга бутилка носеше и много добро настроение.
Владо дойде една вечер на гости и от вратата видя Ертен, който беше легнал в леглото си, беше се завил и се беше обърнал с лице към стената.
- Абе, Тео, - обърна се той към приятеля си. – Я го виж това момче! Девет часа няма още, а той легнал да спи! Бива ли такава работа?! Вие сте си съквартиранти и си се познавате, я го събуди, да седне с нас като хората, да пием по една ракия, бащата е изпратил тука една бутилка, та я нося да я опитаме!
- Ти луд ли си бе? – изсмя се пронизително Теодоси. – Да пие тоя с нас? Рязана карабина! Я не се занимавай с това говедо! Остави го там да спи, да сънува или там каквото си иска!
Думите на Теодор дълбоко нараниха Ертен. Той придърпа още по-нагоре одеалото си и се сви още по-близо до стената. Стисна очи и започна да преглъща сълзите, които напираха в него. Говедо да го наричат, защото е от друга вяра!
Теодоси най-много намрази Ертен, за дето почти всеки ден в някое там следобедно време захапваше телефона и дълго приказваше на турски. Теодоси мразеше тоя език, но се беше зарекъл да не приказва с Ертен и за това само му хвърляше някой и друг пронизителен поглед и пак се обръщаше на другата страна. Ертен се усмихваше само докато говореше по телефона. Теодоси избягваше да гледа към него, но не можеше да отрече, че турчина има хубава усмивка. Толкова хубава, че някак си ставаше малко по-светло в малката им стаичка.
Теодоси се прибираше у дома всяка седмица. Съботата и неделята бяха единствените дни, които Ертен можеше да се отпусне и да се почувства добре. Мъка е да живееш така, някой все да те гледа с омраза.
Една вечер Теодоси се прибра и завари в стаята непознато момиче. Беше седнало на леглото на Ертен и гледаше през прозореца. Момичето беше страшно красиво, не може да се отрече. Имаше дълга до кръста черна коса, големи устни и дълбоки тъмно кафяви очи.
Тя се стъписа, когато Теодоси влезе и подскочи на крака. Впери уплашените си кафяви очи в него, така както обречената кошута гледа ловеца в очите и го моли за милост. Теодоси примигна два-три пъти, поокопити се и попита:
- Коя си ти?
- Гюл! – отговори кратко момичето и наведе поглед към земята. Теодоси извърна отвратено погледа си от нея, а тя продължи бързо да му обяснява на развален български:
- Аз съм сгодена за Ертен, твоя съквартирант. Ще вдигаме сватба, поканили сме 200 души гости и аз дойдох в София да си напазарувам булчински работи...
- Добре, добре! Не ме занимавай! Не ме интересуват ваще рабти, оправяйте се! – грубо я прекъсна Теодоси и започна да рови нервно в шкафа си. Извади един буркан с лютеница и половин вчерашен хляб и седна на масата да яде. Гюл го гледаше и преглъщаше жадно. Беше огладняла, а Ертен още не се беше прибрал. Теодоси тъпчеше големи парчета хляб в устата си и свирепо ги преглъщаше. От време на време поглеждаше момичето и после пак се съсредоточаваше върху хляба и лютеницата.
Не можеше да отрече, че момичето е красиво. Погледът му се задържаше върху нея за все по-дълго. Накрая стана, прибра обратно в шкафа остатъка от хяба и лютеницата и извади от там една вафла. Грубо я хвърли пред момичето и през зъби процеди:
-Яж!
Гюл взе вафлата и се усмихна. Не посмя да му благодари. Не схвана и обидния му жест-да й хвърли храната като на животно.
Теодоси си легна и се загледа в тавана. Гюл на два-три пъти си отваряше устата да проговори, но така и не посмя. Не след дълго Ертен се прибра. Момичето се засмя като го видя и го прегърна. Теодоси ги погледна как щастливо се прегръщат и весело джумолят на турски. Стана му тъжно, че въпреки всичките жени с които е бил, нямаше нито една, която така да му се зарадва и да й блеснат очите, щом го види. Той тръсна глава, раздразнен от собствените си мисли и отново се начумери.
Гюл и Ертен хапнаха и си легнаха. „Сега цяла нощ няма да мога да спя от тия двамата!” мислеше си Теодоси. „Те не са ве виждали от половин година може и отгоре, сега ще има да наваксват!”. Той наостри слух. В тъмната стая се чуваше само тиктакането на часовника и тих шепот, неразбираем за Теодоси. Скоро и той заглъхна. Само часовникът остана да нарушава тишината.
„Влюбените гълъбчета били стеснителни! – продължаваше разсъжденията си Теодоси. – Тая вечер не се и пипнаха, ама утре вечер няма как! Няма да издържат така да спят пак в едно легло и нищо да не правят!” Унесен от тези мисли Теодоси заспа.
Изведнъж му се присъниха очите на Гюл как са се вперили в него. Присъни му се как е положил главата си на черна възглавница, но когато погледна пак видя, че не е възглавница, а са косите на Гюл. Той се ровеше в тях, милваше ги, разрошваше ги и пак ги подреждаше. Тогава се появи Ертен, хвана Гюл за ръка и я поведе на някъде. И косите с които той си играеше изчезнаха.
Теодоси се събуди от скърцането на собствените си зъби. Пое си дълбоко дъх и се огледа. Беше още нощ. Светлината от уличната лампа влизаше през прозореца и осветяваше почти цялата стая. Теодоси неволно погледна към леглото на съквартиранта си. Гюл лежеше с лице към него, а Ертен беше легнал зад нея и я беше прегърнал. Спяха блажено.
Теодоси се повъртя малко в леглото и пак се унесе. Присънваха му се ту очите на туркинята, ту катраненочерните й коси, ту слабичкото й рамо, подало се от завивката. Така до сутринта.
Теодоси побърза да стане рано и да излезе преди Ертен и Гюл да са се събудили. Убеждаваше себе си, че го прави, за да избегне контактите с турците, но знаеше, че причината е друга.
Гюл и Ертен се събудиха и, открили свободата си от Теодосиевото присъствие започнаха весело да се боричкат, да се смеят и да си бърборят. После станаха и излязоха заедно. Ертен се запъти към университета, а годеницата му тръгна да обикаля магазините.
Теодоси се прибра в ранния следобед. Гюл седеше на леглото на Ертен и разглеждаше разни панделки с цветенца и гълъбчета по тях. Когато Теодоси влезе тя го поздрави, но той не й отговори. Момичето бе в настроение и не след дълго започна да приказва:
- Виж какво купих! Това е за нашата сватба, ние като се женим имаме обичай...
Теодоси се правеше, че не слуша, но всъщност жадно попиваше всяка дума на младата туркиня. Не се стараеше да вниква дълбоко в смисъла на бръщолевенето й, но му беше приятно да я слуша. Имаше кадифен глас.
Когато Ертен се прибра, сцената от предната вечер се повтори. Гюл го прегърна, когато той мина през вратата, после седнаха, хапнаха и си лигнаха. На Теодоси пак му се присъни нещо странно, Гюл облечена в бяла рокля, с воал и букет в ръцете... Българинът цяла нощ ту предремваше, ту се будеше от някой сън и оглеждаше стаята. Гюл и Ертен все така спокойно спяха на съседното легло. На Теодоси му идваше мисълта колко добре би му било, ако е на мястото на Ертен в момента, но на мига се ужасяваше от идеята, че си мисли по такъв начин за туркиня.
Изминаха четири дни, откакто Гюл беше нахлула в ежедневието на двамата съквартиранти. Всеки ден се повтаряше едно и също. Теодоси се прибираше, а Гюл още от врата започваше да му бъбри на разваления си български за нещата, които е купила за сватбата. После и Ертен се прибираше, тя го посрещаше радостно, разменяха си по някоя и друга дума и си лягаха. А Теодоси продължаваше да се буди от сънищата си.
На четвъртия ден Владо покани Теодоси на гости в своята квартира. „Хем ще пийнем с Владо тая вечер, хем и ония двамата ще ги оставя насаме, че явно се притесняват от мен! Пък то си е човещинка...” помисли си Теодоси и пак се ядоса на себе си, че така се е размекнал.
Гюл и Ертен постояха и си поговориха до късно. Боричкаха се и се смяха така, както врабчетата си играят и се търкалят в пясъка. После си легнаха и заспаха.
Теодоси и Владо пиха цяла нощ. Владовият баща беше изпратил една дамаджана с домашно червено вино. Когато се съмна, двамата приятели прецениха, че трябва да се освежат след дългата пиянска нощ и отидоха в кварталното кафе за да изпият по бира. И след първата бира дойде и втора, после и трета... а после им загубиха бройката.
Обяд минаваше, когато Теодоси реши да се прибира. Помисли си да си хване такси, защото беше много пиян и се съмняваше, че ще успее да стигне до общежитието, но парите му така и така бяха малко, за това реши да повърви пеша.
Когато се прибра, Гюл вече беше в общежитието и отново заговори жизнерадостно за покупките, за подготовката за сватбата, за чичо Мюмюн, който идвал от Турция специално за да ги уважи...
Теодоси изобщо не обърна внимание на приказките й. Сякаш му беше причерняло. Той отиде до туркинята и понечи да я целуне. Тя се отдръпна и започна да говори нещо бързо на турски. Теодоси не обърна внимание, хвана я за раменете и я бутна на леглото. Хвана ръцете й, а тя започна да вика за помощ къде на турски, къде на български. Мяташе се и се опитваше да се измъкне от хватката на Теодоси, но момчето беше в пъти по-силно от нея и не я пускаше. Той запуши устата й и започна да оставя безумни изгарящи целувки с вмирисаната си на алкохол уста по врата на Гюл.
Тя се мяташе безпомощна като риба на сухо, а Теодоси бързо разкъса дрехите й. Гюл отчаяно скимтеше, сълзи се стичаха от очите й, беше стиснала краката си.
Гюл се беше предала, вече всичко беше свършено. Тя лежеше като безжизнена кукла, а сълзите от болка и унижение се стичаха по бузите й. Тя вече не издаваше и звук, а Теодоси продължаваше да пръхти над нея.
Когато всичко свърши, Теодоси се отмести от момичето и легна изпотен по гръб. Беше уморен, едва си поемаше въздух. Гюл продължаваше да лежи гола, осквернена и разплакана. Цялото легло беше в кръв. Той хвърли един поглед към нея и нещо в него се преобърна.
Усетила погледа му върху себе си, Гюл се почувства застрашена и бързо навлече остатъците от дрехи върху себе си. Погледна за последен път насилника си и тичешком излезе.
Теодоси остана насаме със собствената си черна съвест. Знаеше, че е направил нещо ужасно, знаеше, че е жалък, недостоен...
Ертен се прибра. Теодоси чу скърцането на вратата и бързо скочи в краката на Ертен. Плачеше.
- Турчино, прости ми! Голям грях направих! И пред твоя Бог съгреших, и пред моя! И пред теб, турчино, съгреших и пред годеницата ти!
- Стани, братко! – каза благо Ертен. – Какво толкова страшно е станало?
Теодоси продължаваше да плаче на колене пред Ертен. Турчина го прескочи и влезе в стаята. Видя разпилените финтифлюшки на Гюл, видя разхвърляната стая и леглото напоено с кръв. Разбра какво е станало. Сега трябваше да отмъсти за срама на бъдещата си невяста, но благото му сърце беше объркано, не знаеше как да постъпи. Теодоси заслужаваше бавна и мъчителна смърт, но Ертен не беше възпитан с насилие.
Запъти се към входната врата, където Теодоси още продължаваше да плаче и да се самосъжалява. Сега по-важно му беше да намери Гюл, отколкото да се разправя с насилника. На излизане му хвърли поглед изпълнен с ненавист, погнуса и съжаление. Този поглед беше най-жестокото наказание за прегрешилия.
© Нона All rights reserved.