Това бяха две малки човечета, от тези, които децата си измисляха, докато се опитваха да заспят. Тутулайко беше облечен в жълта ризка и сини панталонки, а Тутулинка носеше рокличка на червено-бяло райе. Бяха обути в къси чорапки, в бели китайски кецове с червена линия покрай подметката. И двамата бяха не по-високи от една педя, а косите им не бяха виждали гребен от раждането им, затова стърчаха на всички посоки.
Тутулайко беше риж, с коса като старо злато. Той беше нощното човече и отговаряше за сънищата на децата. Ако са били послушни през деня им пращаше хубави сънища, а ако са хулиганствали и дразнили родителите си – в съня им неизменно идваше Торбалан, с рошава, небръсната брада, криви зъби и мръсни нокти.
Тутулинка пък беше човечето за през деня. Косата й бе с цвят на лунни лъчи, сребристо-руса и все така невчесана, като на брат ѝ Тутулайко. Тя будеше децата сутрин, след като са се наспали, наблюдаваше ги как си мият зъбките и личицата и присъстваше до тях, докато не си изядат заку ...