Твоето лекарство

          ТВОЕТО ЛЕКАРСТВО

          Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…

          Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.

          Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. Той, назначава ти изследвания, пише после рецепта и толкова. Ти ще си купиш лекарствата и ще се лекуваш. Но накрая установяваш, че ако не са ти навредили, не са ти и помогнали. Но не лекарят е виновен, както ще си помислиш… Просто това не е твоето лекарство.

          Така че, ако имаш проблем, аз мога само да те изслушам и утеша. Но не и да ти кажа как да постъпиш. Защото това ще е моето, а не твоето лекарство. Понеже моят лек може да е бил полезен за мен, но на теб може и да не ти послужи за нищо. Затова не питай мен как да живееш или да се утешиш. Просто надникни в сърцето си. Дълбоко в себе си всеки носи своята молитва, отговор и лекарство за собствените си терзания и проблеми. Но никой не ги е потърсил там. Затова не ги е открил... Затова и отговор няма. Та, ако решиш да се молиш, моли се от себе си. Не с чужди молитви. Пред перспективата да шептиш механично чужди слова или да ги четеш от молитвеника, без да успяваш да вникнеш в тях и без да ги разбираш по цели часове, по-добре не си губи времето, а го използвай за нещо полезно. Защото молитвата е в сърцето ти и Бог я знаеше преди да я знаеш дори самият ти, за да я изречеш; и също и отговорите на твоите проблеми.     

          Така че, не слугувай на безсмислени ритуали, поклони, метани, залягвания, прилазвания и прочее, само защото някой ти е казал, че е правилно. Просто прави нещата от себе си. – Ако се покланяш или коленичиш, прощаваш, помагаш или се радваш и възхищаваш, то прави го от сърце, за да се наслаждаваш на радостта от своя избор и постъпка. Сърцето двуличие не търпи. Просто го изпълни; изпълни себе си с безкрайна и искрена, всеотдайна Любов.

          Тя е твоето лекарство.