Не те обичм вече! Казах го, но ме боли! Защо ли? Може би, защото е лъжа и те обичам по-силно и от преди. Но никога няма да ти покажа мойте просълзени от болка очи. Очите, в които се оглеждаше, които ти казваха без думи: „Обичам те". Сега могат да ти кажат единствено „Мразя те". Въпреки, че не е истина. Казваш, че ме искаш за приятелка, аАа, не, моля те, не бъди циничен. Твоята приятелка е само тя. След теб нямаше друг, никой не можа да те замести, не намери никои път до сърцето ми. Защо ли? Може би, защото ти го взе и го ръзби, сега съм една кукла без сърце, без чувства, без теб. А ти си едно коравосърдечно чудовище и искаш всички да са като теб. Затова ли ме търсиш още? Няма смисъл. Мисля, че одавна станах като теб, дори смятам, че „двойникът в мен от теб е по съвършен". Вече ще вървя с високо вдигната глава ще се правя на щаслива, дори да ме пронизва болката от зъгубеното ми сърце, ще ти се усмихвам както ти ми се усмихваш, ще ти се отдам, но ще ти дам само тялото си, нищо друго. Другото ще запазя за себе си! Малкото, което остана след теб, ще го запазя вътре в себе си. Ще те накарам да ме обикнеш, ще те побъркам тотално, ще вляза под кожата ти, ще забравиш нея, защото ще превзема и мислите ти. Ще те направя роб на собственото ти творение - в тази насока ученикът надмина своя учител. Ти победи миналия път, но сега аз ще изляза победителка. И ти ще бъдеш моя пленник, обречен вечно да страда по една любов, която имаше, а отритна с лека ръка. Най-накрая, когато със сетни сили ми казваш „обичам те", аз ще изкрещя в лицето ти: „Аз теб - не!". Последното, което ще видиш, е моето лице, а последното, което ще чуеш е: „Мразя те!!". Това е твоето наказание. Бъди щаслив с нея, докато можеш!!!