Твоята любов е леко поносима. Ненатрапчива. Но осезаема.

Като цветен парфюм.
Любима.

Като плюшена играчка.
Закачлива.
Като ухапване от новопоникналите зъбки на кутре.
Сияеща.
Като нежен обръч от светлина.
Привлекателна.
Като току-що нарисувана цветна картина.
Позитивна.

Лека. Непринудено я разбирам.

На нейния въпрос „Бива ли?”, аз отговарям винаги с „Добре.”
Когато имаме нещо общо, не се караме, а делим.
Не се пазарим, а направо подаряваме.
Добро е утрото и приятна – вечерта.

Твоята любов е лека като въздуха. И все пак я има.
Нося я със себе си навсякъде. От мен частица неделима.