Да си сам е тежко! Да седиш и да се чудиш има ли някой на този свят, който те разбира, който те подкрепя, който те обича? В главата ти минават какви ли не мисли, „ами ако сега скоча от някъде, на кого ще му пука?” Не е приятно! Да се чувстваш предаден от всички, които са те забравили, а те да се радват на живота.
Така се чувстваше тя. Може би не беше права, може би преувеличаваше малко. Тя много добре знаеше, че всички си имат живот и не могат постоянно да се занимават с нея, но тук не ставаше въпрос за „постоянно”, а за 5 минути. Това, което тя искаше беше най-близките ѝ хора, да я потърсят за нещо друго, освен за услуга. Искаше да чуе думите „как си”, без скрити помисли зад тях.
Историята беше такава:
Едно момиче, което не обичаше да отказва на хората, особено на тези, които обича. Те пък разбира се бързо го осъзнаваха и веднага започваха да се възползват. В началото всичко беше наред, докато на нея не ѝ дойде в повече. Вината си беше нейна, дори в този момент, тя отново не отказваше ...