Тя

Подтисната от така омръзналия ù шум от минаващите автомобили, от скърцането на открехнатата врата, от вятъра, който така напира да влезе и да разруши хармоничната топлина, така подтисната от онези мисли, които не я оставят на мира всеки път щом ликът му отново изникне в съзнанието ù. Очите ù сякаш се бяха изморили да валят... като от онези септемврийски дъждове... неспиращите. Ръцете ù така уморени и студени държат цигарата едва запалена... поема с пълни дробове, сякаш ще поеме лек за болката. Устните ù, плътни и изящни, но нахапани до безумие, умиращи от сухота... самотни. Стаята, студена, тиха, сива... тясно кътче, пълно със самота и с умираща душа. Душа, жадуваща живот, милувка и допир от щастието, любов...

Миглена Везирова