Не разбра какво точно се случи.
Тя не беше с грим, нито с най-хубавата си рокля.
Погледна го, а очите ú се усмихнаха на нещо зад него.
Подмина го, взе портокал от уличен продавач, подхвърли го нагоре; клекна да погали котка; отскубна топка захарен памук от невръстен скейтбордист; спъна се и залитна; събу сандалите си и продължи боса; наведе се и пи вода от чешмата наблизо, а слънцето се промуши през роклята и загатна разтворените ú бедра.
Отдалечаваше се, отдалечаваше се. Губеше я от поглед...
Последното, което видя е как протегна ръце нагоре, към падащия портокал, а в тях, заедно с него падна и сърцето му.