Помня ,че беше лято. Помня ,че още бях тинейджър и все още се чувствам такава. Помня това лято което преобърна възгледите ми за любовта на 360 градуса. Не това не е поредната скпучна и банална история за любовта , това е нещо много повече. Срещнах Я в горещото юлско лято през 2003г. Тогава още не бях сексуално ориентирана , харесваше ми да пробвам и с жени , но нямах ни най- малка представа , че една жена , която за мен винаги ще си остане малко момиче , така може да ти влезе под кожата , че да не я забравиш никога. Тя беше такъв тип жена която винаги те кара да се чувстваш специален(дори и когато не си ) но понякога от това ,че е толкова пламенна натура , казваше неща които не бяха на място и от специален ставаш (не)специален . Тя беше емоционална , дръзка, обичаше да е център на внимание , обичаше да властва над чувствата на другия , искаше да е първа във всичко най-вече в любовта. Защото когато поставиш тази жена на пиедестал тя може да се превърна в най-грижовния и любвеобилния човек на земята , но уви така и не я поставих , и затова пиша тази цяла бъркотия която направихме Ние. Обичам конфиденциалността , затова няма да споменавам нейното име , и ако някъде прочете това , искам да разбере колко много обич съм искала да й дам , но Тя така и не ми позволи , за което не я виня . Аз съм човек който е на принципа , по-добре да се опиташ и да загубиш , отколкото винаги да се чудиш какво би било . Никога през живота ми , не съм мислила ,че ще пиша , та аз не съм писател , дори и в гимназията не успявах да измислям есета , обаче днес нещо в мен се пробуди ( може би се въплъщавам в Кари която участва в „ Сексът и градът“, или може би този път се чувствам прекалено ранена , за да мога да си излея чувствата , в текст , а не на приятел) . Когато се запознах с Нея още при първата засечка на погледите ни , знаех че , тази жена , ще я обичам . Отношенията ни с Нея бяха като картина на някой известен художник който е решил да изцапа с 5 вида цветове картината , и да я мисли за шедьовър. За мен тя беше шедьовъра , аз художника . Искам да ви кажа , по просто казано , че покрай винаги цареше хаос , в чувствата и дори в емоциите. Мисля си , че няма случайни неща . Трябваше да се срещнем , но това как ще продължат пътищата ни зависи изцяло от самите нас , дали ще са свързани или разделени. Но щом пиша това в момента , според вас кое се е случило? Разбира се , тук разказвам моята гледна точка на нещата , никой не знае какво се върти в главата на другия . Дали съм била права ? Хм за себе си да , но за другия нямам представа. В цялата история , главните герои сме Аз и Тя, винаги сме били само ние и никой друг не ни е интересувал , в момента в който , хората разберат за твоето щастие и решават да ти завидят , до този момент сте едно цяло. Все още си мисля , че тя никога не знаеше какво иска , както всеки човек , но разликата беше , там че тя беше хитра и знаеше как да си изиграе правилно картите , и губещия да не е Тя. Връщаме се на частта на запознаването , аз нямах никакви намерения за сексуален контакт с това момиче , понеже по онова време бях във връзка със бившата й , с която в последствие разбрах ,че са се виждали и затова поисках да я видя , с каква жена ме е заменила , ако мога така да го нарека . Вместо да почувствам ненавист или омраза , както всеки човек би почувствал , аз почувствах друго , нещо в мен ме подтикна да се запозная с нея , толкова настоявах , а Тя ми отказваше . Но в деня на запознанството ни ,мисля че и тя е почувствала това което написах по горе . С тази жена до ден днешен не съм имала връзка . Може би затова я наричам НЕсподелената любов на живота ми. Нямахме връзка , защото аз бях егоист , непукист и не оценявах всъщност какво тя даваше за мен , как е пренебрегвала себе си и колко много любов даваше и си взимаше от мен , защото тя беше манипулатор , знаеше как да си вземе това което иска и то с каквито и да е мерки. Просветлението ми към Нея итова ,че я обичам дойде когато тя се премести в Барселона , където живях и аз ( по това време и двете бяхме студентки) , но тя не се премести с кой да е , а с нашата обща бивша , под един покрив , представяте ли си ? Тогава почнахме да излизаме , да се сближаваме още повече , и дойде неизбежното . Това което наричам неизбежно , е секс . Чаках с години да спя с това момиче и най накрая се случи , и ми идва на мисълта , че сексът е неизчерпаема нужда , и той наистина открива всичките тези чувства които си таял през годините и не си успял да кажеш . Фактът ,че бях любовницата , не ми харесваше особено и ми беше доста трудно да приема ,че съм на второ място ( дори и Тя да ме е поставяла на първо) . Не знам дали беше грешка да признавам за моите чувства , защото тогава е най-лесно да те мачкат и да се възползват от теб (особено когато обичаш, подчертавам го , защото това е най – силното чувство което може да изпиташ към някого ). Не се застоя много време с въпросната жена , защото Тя ( късметлийката) си намери мъж , който да харесва всичките и недостатъци и да я приема такава каквато е .Но така и до ден днешен винаги избираше другия пред мен , но явно аз съм голям мазохист , защото все още се надявам на чудо , все още си мисля ,че ще има Нас , все още си мисля , че не ни е дошло времето . Оптимистка съм . Дори и в момента Тя да обмисля каква ще е булчинската и рокля и къде ще е сватбата й , как ще се казват децата й. Аз съм оптимистка.
© Аннз аннзиту All rights reserved.
Всеки автор търси поле за изява. А как да се спре нещо да бъде публикувано само, защото вероятността да се хареса е минимална. Още повече, че и на най-добрите автори им хрумва откровени глупости понякога, но това е друга тема. Защото , когато си утвърден, е по-лесно да залиташ на моменти. Винаги съм се чудела дали трябва да се поощряват нелепите писаници, за да може да се случи това "израстване" или просто да им се даде ход като възможност за комуникация, защото (не е тайна) има хора, които се напъват да пишат само заради това. Комуникацията. Така, де...
Не вземам страна. Просто видях интересна тема за размисъл.