Тя и Той
За последен път изви своето тяло назад и с вик смути луната. После се отпусна бавно и покри лицето му със своя дъх. Обвзет от щастие, той нежно я целуна. Двамата сплетоха своите ръце и бедра в спокойна прегръдка.
Той все още не вярваше, че я бе срещнал. Съвсем случайно преди няколко месеца бе седнал в едно полутъмно кафе да послуша музика. Когато Тя влезе и се огледа, сърцето му трепна. Беше пътувал много и се бе запознавал с различни жени. Но само в своята страна можеше да види такава жена. Властно красива, със завладяващи погледа движения и толкова горда походка. Онзи следобед Тя се насочи право към него и, взирайки се странно в очите му, попита:
- Свободно ли е?
- Разбира се! Моля, седнете!
Жената отдавна знаеше, какво изпитват мъжете в такъв момент и се усмихна. Така започна всичко. Сега бяха заедно. Лежеше до него, уморена от обич, и със стаен дъх леко галеше лицето му. Той затвори очи, благодарен на съдбата. И се видя като малък да лудува в градината, а майка му се оплакваше на една своя приятелка от неговите пакости.
- Остави го! Само да е щастлив! – говореше приятелката и.
- Това никой не знае! – тревожеше се майка му. – Виж каква е лудетина! Не го свърта на едно място. Какъв ли ще бъде, когато порасне? Коя ли ще го търпи?
- Може би ще се намери такава по света! Успокой се! Аз вярвам, че ще се успокои! Стига само някоя да го обикне толкова силно, колкото той може! Това ще е неговата съдба.
Тогава не обърна внимание на тези думи, а и тази приятелка на майка му бе странна жена. Хората страняха от нея, но винаги я търсеха за съвет. И тя никому не отказваше. Но не говореше много.
Обърна се към нея и я погледна в очите. Струваше му се, че в тях вижда всички цветове на дъгата. На онази, под която всеки мечтае да премине със своята обич. Зарови нежно ръце в тъмната и коса и я разпиля по възглавницата. Докосна с връхчетата на пръстите си челото, леко ги спусна по скулите, по шията и ги спря до връхчетата на гърдите. Чувстваше как тялото и се напряга под ръката му, преди да се отпусне блажено под ласките. Все още не можеше да повярва, че толкова прекрасна жена лежи в прегръдките му. След толкова много напразни надежди за щастие. Да! Може би онази приятелка на майка му наистина познаваше бъдещето. Вече не искаше да скита по света. Ето го спокоен и желаещ само едно – да бъде с нея! Но една мисъл внезапно проряза съзнанието му! Та той все още не знаеше коя е, как се казва. Знаеше само, че я обича повече от живота си.
Наведе се на нея и целуна нежно ухото й. Тя тихо измърка като коте и отвори очи. Погледна я и попита:
- Обичаш ли ме?
- Обичам те, мили!
- Колко? Колкото и аз теб ли? По-силно от всичко на света?
- Да, мили! Повече от всичко на света! И вече никога няма да се разделим! Обещавам ти! Обичам те колкото заслужаваш! Колкото ти самия можеш това!
- Вярвам ти, обич моя! Вярвам ти! Най-после! Бяха ми го предсказали!
Никой не можеше да опише вълнението му. Сбъдна се! Докосна се до истинската любов и вече никога няма да се разделят. За нищо на света! Тя го каза!
- Знаеш ли, искам да те попитам нещо?
- Какво искаш да знаеш?
- Странно, но аз не те познавам. Ти никога не говориш за себе си. Защо се спря тогава пред масата ми. Не зная как да те наричам. Коя си ти? Откъде се появи, щастие мое?
Тя се притисна до тялото му, после се надвеси леко над него и го погледна в очите.
- Не е ли достатъчно, че те обичам, колкото и ти мен? Че изживяхме толкова щастие? Че вече никога няма да се разделим? Не се ли успокои вече?
- Спокоен съм, мила. Искам да съм само с теб! Обичам те!
- Сигурен ли си, че искаш да узнаеш коя съм?
- Зная всичко, което ми каза. Но една жена ми беше предсказала, че ще се успокоя, едва когато някой ме обикне силно. Толкова, колкото аз самия мога това. И ето те пред мен, в моите прегръдки. Аз трябва да зная, как се казва моето щастие.
- Аз... Аз съм Смъртта...
© Морякът All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Само смъртта е толкова съвършенна,както и раждането!Хареса ми.
-
Изненадах се! Благодаря ти, Ина! На всички благодаря! Не съм предполагал, че над 300 човека ще го прочетат! Трогнат съм!
-
Благодаря, че сте го прочели и за оставените мнения!
-
Благодаря!
-
Много ме натъжи! Въздействащо! Благодаря ти, че те има Моряче!
-
Благодаря! Забравих да поздравя Богпан - неговият коментар се понрави на хората около мен много повече, от написаното тук!
Много е хубав! -
Красив разказ...Много тъжен, неочакван край... Интересна гледна точка върху "Летящият холандец".
-
Благодаря за оставените мнения, Креми и Жени! Креми, Холандецът е бил осъден да се скита, докато не намери жена, която да го обикне толкова силно, колкото самият той може да обича! Както казах - това е само една моя интерпретация в смисъл, че не е намерил такова същество на земята. Защото всеки днес се грижи за своето благополучие и бъдеще. В това няма нищо осъдително!
Благодаря за отделеното време за мен и че сте дали своето мнение!
-
Краят много ме учуди!
Разказа ти е хубав!
Поздрав! -
Благодаря! Богпан, не очаквах толкова внимание! Този сайт все повече ме изненадва! Но Холандеццй не е възлюбил вода, а е проклел бога, защото любимата ми си е отишла! Поне според онова, което съм чел! Ще си запазя в компютъра това прекрасно стихотворение! Благодаря за него!
-
И един поздрав по този начин
Летящият холандец
е щастлив.
Брегът не го целува.
Морето сутрин
е голямото сърце
бучащо тихо
под краката.
Окъсани платната
залези
на мачтата от
гарвановото гнездо
безкрая на морето
се провижда.
Брегът невидим е
и без това
не може
с нищо да
нахрани
Онзи, който
възлюбил
е вода. -
Благодаря за мненията и въпросите!
Нали знаете, че между моряците са популярни различни легенди и предания. Тук се постарах да създам един по-съвременен вариант на легендата за Летящия холандец! Това е всичко! -
Хубав разказ, едва ли е казала такова нещо, но щом си рекъл...
-
Странно решение, защо избра Смъртта да те погълне?
Да не би Смъртта по някакъв начин да въплъщава майката? -
Хареса ми, доста при това
-
Благодаря на всички, които са прочели този разказ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
