ТЯ НОСИ ПОКОЙ
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, което е редно, независимо какво ще му коства. "Отне ми много време докато разбера какво се опитва да ми каже. През това време той ме научи на много други неща. Посвети ме в бойните изкуства. Направи от мен воин.
Един ден разбрах какво се крие зад думите, но баща ми вече не беше до мен. Истината, пропита с ирония е, че именно смъртта му ми даде нужния тласък да разгадая не само посланието. Странно е, че понякога виждаме нещата ясни единствено през призмата на болката. Така стана и с мен.
Любимото ми време през деня е неговото начало. Кратките мигове, когато слънцето бавно се подава над хоризонта и огрява всичко с червеникави лъчи. Все едно пречиства земната твърд и всички твари, бродещи по нея, ...