Седя сама в тъмната празна стая. Опитвам се да си припомня хубавите моменти в живота ми, но уви... те са толкова малко, че се губят в нещастията и бедите. Сълзите бавно започват да се стичат по бузите ми, а риданията стават все по-печални. Съзнавам, колко много любов и доброта съм разпиляла без да получа нищо в замяна. И защо? За да бъда охулвана и изоставяна... Толкова много пъти съм губила надеждата си... След хилядите грешки, които допуснах в живота си, се опитвам да докажа на себе си, че съм достойна... Но как може едно толкова чувствително и наивно момиче, като мен, да живее в този свят на лъжи, предателства, алчност и скъперничество? Трудно е!
Спомням си как, когато бях малко дете вярвах толкова силно в любовта и щастието и осъзнавам как това са били само сладки мечти. И тогава всичко беше толкова просто през погледа на детските очи. Спомням си за моментите, когато фантазирах за човека, който ще ме обича с цялото си сърце и ще е готов да даде живота си за мен. Ала сега, сблъсквай ...