18.04.2007 г., 1:02

Тъга

1.1K 0 0
1 мин за четене
   Седя сама в тъмната празна стая. Опитвам се да си припомня хубавите моменти в живота ми, но уви... те са толкова малко, че се губят в нещастията и бедите. Сълзите бавно започват да се стичат по бузите ми, а риданията стават все по-печални. Съзнавам, колко много любов и доброта съм разпиляла без да получа нищо в замяна. И защо? За да бъда охулвана и изоставяна... Толкова много пъти съм губила надеждата си... След хилядите грешки, които допуснах в живота си, се опитвам да докажа на себе си, че съм достойна... Но как може едно толкова чувствително и наивно момиче, като мен, да живее в този свят на лъжи, предателства, алчност и скъперничество? Трудно е!
Спомням си как, когато бях малко дете вярвах толкова силно в любовта и щастието и осъзнавам как това са били само сладки мечти. И тогава всичко беше толкова просто през погледа на детските очи. Спомням си за моментите, когато фантазирах за човека, който ще ме обича с цялото си сърце и ще е готов да даде живота си за мен. Ала сега, сблъсквайки се с реалността, разбирам, че едва ли някога ще изскочи перфектния човек, който ще ме направи истински щастлива. Това ме кара да се натъжавам и да губя вяра в бъдещето.
    Хората мислят за мен, че съм силен и суров човек, но всъщност съм толкова слаба. Всяка сутрин слагам маската на "щастливка", а всъщност в сърцето и душата ми има толкова много горчилка и тъга. Но съм свикнала с това, примирила съм се с пустотата на дните. Свикнах и да се радвам на щастието на хората, защото "лястовицата" ме подминава всеки път. Вече не вярвам, че ще дойде ден, когато любовта с главно "Л" ще почука и на моята врата, че ще дойде ден, когато ще се събудя и няма да се налага да надяна за пореден път "усмихнатата" маска.
    Животът е коварен! Може би съм заслужила да съм самотна и неразбрана от хората, може би не заслужавам да бъда обичана. А казват, че Господ прощавал. Защо тогава не може да прости моите прегрешения и да ми подари капка щастие?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...