18.04.2007 г., 1:02

Тъга

1.1K 0 0
1 мин за четене
   Седя сама в тъмната празна стая. Опитвам се да си припомня хубавите моменти в живота ми, но уви... те са толкова малко, че се губят в нещастията и бедите. Сълзите бавно започват да се стичат по бузите ми, а риданията стават все по-печални. Съзнавам, колко много любов и доброта съм разпиляла без да получа нищо в замяна. И защо? За да бъда охулвана и изоставяна... Толкова много пъти съм губила надеждата си... След хилядите грешки, които допуснах в живота си, се опитвам да докажа на себе си, че съм достойна... Но как може едно толкова чувствително и наивно момиче, като мен, да живее в този свят на лъжи, предателства, алчност и скъперничество? Трудно е!
Спомням си как, когато бях малко дете вярвах толкова силно в любовта и щастието и осъзнавам как това са били само сладки мечти. И тогава всичко беше толкова просто през погледа на детските очи. Спомням си за моментите, когато фантазирах за човека, който ще ме обича с цялото си сърце и ще е готов да даде живота си за мен. Ала сега, сблъсквайки се с реалността, разбирам, че едва ли някога ще изскочи перфектния човек, който ще ме направи истински щастлива. Това ме кара да се натъжавам и да губя вяра в бъдещето.
    Хората мислят за мен, че съм силен и суров човек, но всъщност съм толкова слаба. Всяка сутрин слагам маската на "щастливка", а всъщност в сърцето и душата ми има толкова много горчилка и тъга. Но съм свикнала с това, примирила съм се с пустотата на дните. Свикнах и да се радвам на щастието на хората, защото "лястовицата" ме подминава всеки път. Вече не вярвам, че ще дойде ден, когато любовта с главно "Л" ще почука и на моята врата, че ще дойде ден, когато ще се събудя и няма да се налага да надяна за пореден път "усмихнатата" маска.
    Животът е коварен! Може би съм заслужила да съм самотна и неразбрана от хората, може би не заслужавам да бъда обичана. А казват, че Господ прощавал. Защо тогава не може да прости моите прегрешения и да ми подари капка щастие?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...