Feb 28, 2007, 8:07 AM

Тъжна вечер

  Prose
1.7K 0 1

 И тази нощ не бе по различна от останалите. Той стоеше сред звездите и се питаше защо така се получи между тях. Искаше му се да се скрие от света и никога да не се показва, но съдбата му отреди друго.
 Както стоеше е се взираше в звездите при него дойде момичетоq което го разбираше и той силно я ценеше. Тя го попита:
- Защо я няма усмивката ти?
- Няма я, защото нищо не ми остана. Тя си отиде и в мен вали.
- Не!!! Ела с мен. Тази вечер ти няма да тъжиш, а ще танцуваш цяла вечер с мен под звездите.
 И той не можа да устои на предложението защото я ценеше много и не искаше да я разочарова. Така двамата танцуваха цяла нощ сред звездите. И те бяха по истински от всякога, защото те се чувстваха сигурни в прегръдките на другия.
 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • пишеш нежно...трогна ме.
    много е поетична и красива прозата ти...
    Мисля, че много ти се удава. Пиши.с обич.

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...