Тъжно
Тя често ходеше там. В онзи свят, за който само тя знаеше. Облаците там бяха розови, тревата бе захарна и се разпадаше в ръцете и, а въздухът ухаеше на невинност.
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнееше да бъде обичано... Копнееше да бъде разбрано...
Истината бе тъжна. Непоносима, сурова действителност, приковаваща това момиче. За всяка капчица обич то плащаше с част от своята душа. За всяка красива дума даваше по някоя своя мечта. Но ето, че свърши. Тя раздаде цялата си душа и всичките си мечти. Остана и само онзи свят на красиви лъжи.
Отпусна си. Падна в морето. Даде и последния си дъх на света, за да си купи безкрая. И отново отиде там, където облаците са розови, а тревата е захарна. Там отново бе малко момиче - невинно, наивно и глупаво, каквато винаги е била по душа.
© Нелина All rights reserved.
