Feb 5, 2011, 3:12 PM

Тъжно е...

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 0 0

Тъжно е да търся любовта ти, а да не я намирам. Тъжно е. Чувствам се като човек, който рови в снега, търсейки огън... Ръцете ми измръзват, не усещам пръстите си вече, но продължавам... Сякаш съм обречена, но аз търся още и още. Сълзите ми капят и правят дупки в снежната покривка под мен... Къде е така желаната топлина? Кажи ми... Къде е?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prose 3.8K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0