Mar 2, 2010, 9:43 PM

Тъмнина

  Prose
1.4K 0 2
1 min reading

 Тъмнина



Можеш ли очите ми да видиш,

ръката да намериш?

Търси ме, аз съм тук. 

Крачка направи, не се страхувай,

в морето не ще паднеш.

Черен силует минава, да - това съм аз.

Последвай ме с очите на сърцето.

Къде е светлината?

Тя не ни е нужна.

Търси душата ми, следите ясни са.

Крачката може фатална да е, рискувай.

Още ли ме търсиш?

Слънце в тъмнината - аз неотлъчно с теб вървя.

Само настрани поглед отклони,

аз до теб съм.

Тъмнината няма да попречи. Намери ли ме?




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотна поезия..Която включва уникални въпроси ,включително и съвършени отговори ..!! Поздравление на Стеляна (6+)
  • Адашке, честит празник... Много хубав стих. Поздрав!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...