- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте номера искаше да покаже. Аз пожелавам си всички да сме добре, живи и здрави, а аз ще се науча да живея и на половина. А и леля бди над нас от небето, мойта смела леля ме спаси. Затова ви моля, много ви се моля, мамо, тате, како и бате, не плачете, че е трудно да бъда силен. Не тъжете, че аз не ще проходя отново, че леля си отиде надалеч от нас, че онзи смел чичко сега лежи в съседната стая. Аз сега съм слаб и отпаднал и очите ми натежават, но скоро ще се оправя. Майче мила, би ли ме завила, че студено ми стана, и да ми прочетеш отново от Буквара. Днеска, знам, бе тежко на всички, но аз много ви обичкам, затова недейте тъжете за мене - каза Робин с последни сили и сълзи в очички. И отиде си о ...