Jul 22, 2010, 10:29 PM

Убиец в нощта 

  Prose » Others
806 0 0
1 мин reading


Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло местността, беше минавала по този път стотици пъти, но сега сякаш нещо я заплашваше и колкото и да се опитваше да определи причината, не успяваше. Старата трамвайна линия беше покрита с камъни и само останалите релси напомняха за някога минавалия от тук трамвай. Пътечката до линията беше тясна, плочките вече бяха разместени от избуяващата под тях трева. Гъсто засадените дървета спускаха мека сянка на малката просека. Уличното осветление беше относително слабо и в някой участъци единствено светлината от фаровете на минаващите коли разсейваше мрака. Ако беше израсла в по-малък град или за пръв път минаваше от тук по тъмно, сигурно щеше да забърза крачка, за да избегне настъпващата нощ. Но тя беше израсла в големия и неприветлив град и до известна степен нощта не я плашеше. За нейно съжаление! Едва когато нощта изцяло се спусна, жената усети в  опасността която я дебнеше дебнеше в мрака. Сърцето ù заби учестено и  токчетата ù затракаха по-бързо по камъните. В бързината едната ù обувка се изхлузи, тя се наведе и затърси в мрака, докато наум се самоиронизираше „Браво! - сега и на Пепеляшка заприличах, остава само принцът да се появи от някъде!”. По някаква жестока игра на природата това бяха последните мисли, които някога щяха да прекосят съзнанието ù. Зловещият ù писък разцепи нощта, но само няколкото бездомни песа, обикалящи  в околността, чуха отчаяния ù вик, докато душата ù бавно напускаше тялото, за да се слее с вечността.


- Някой да разкара тази тълпа - за пореден път извика пристигналият на мястото на престъплението инспектор. Това определено не беше първият смъртен случай, на който го викаха, но тълпите, които се струпваха, само за да гледат зрелището, не преставаха да го изумяват. При всички положения това убийство беше потресаващо. Мъжът, който беше намерил тялото, още не можеше да се отърси напълно от шока. 


Следва продължение...

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??