22.07.2010 г., 22:29

Убиец в нощта

980 0 0
1 мин за четене


Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло местността, беше минавала по този път стотици пъти, но сега сякаш нещо я заплашваше и колкото и да се опитваше да определи причината, не успяваше. Старата трамвайна линия беше покрита с камъни и само останалите релси напомняха за някога минавалия от тук трамвай. Пътечката до линията беше тясна, плочките вече бяха разместени от избуяващата под тях трева. Гъсто засадените дървета спускаха мека сянка на малката просека. Уличното осветление беше относително слабо и в някой участъци единствено светлината от фаровете на минаващите коли разсейваше мрака. Ако беше израсла в по-малък град или за пръв път минаваше от тук по тъмно, сигурно щеше да забърза крачка, за да избегне настъпващата нощ. Но тя беше израсла в големия и неприветлив град и до известна степен нощта не я плашеше. За нейно съжаление! Едва когато нощта изцяло се спусна, жената усети в  опасността която я дебнеше дебнеше в мрака. Сърцето ù заби учестено и  токчетата ù затракаха по-бързо по камъните. В бързината едната ù обувка се изхлузи, тя се наведе и затърси в мрака, докато наум се самоиронизираше „Браво! - сега и на Пепеляшка заприличах, остава само принцът да се появи от някъде!”. По някаква жестока игра на природата това бяха последните мисли, които някога щяха да прекосят съзнанието ù. Зловещият ù писък разцепи нощта, но само няколкото бездомни песа, обикалящи  в околността, чуха отчаяния ù вик, докато душата ù бавно напускаше тялото, за да се слее с вечността.


- Някой да разкара тази тълпа - за пореден път извика пристигналият на мястото на престъплението инспектор. Това определено не беше първият смъртен случай, на който го викаха, но тълпите, които се струпваха, само за да гледат зрелището, не преставаха да го изумяват. При всички положения това убийство беше потресаващо. Мъжът, който беше намерил тялото, още не можеше да се отърси напълно от шока. 


Следва продължение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...