Убийство
На Б.Б.
Тази нощ унищожих всички веществени доказателства за Любовта ми към теб.
Изтрих смс-ите от мобилния си телефон.
Единственото, получено от теб цвете, и отдавна изсъхнало, смачках и хвърлих в кофата за боклук.
Онази бележка, в която ми разясняваше как се програмира, скъсах и запалих.
Почеркът ти, ако не го бях махнала от очите си, щеше да ме наранява вместо теб.
Сега около мен няма твое присъствие, празно и пусто е.
Не знам какво да правя с душата си. Тя е изпълнена с Любов към теб.
Мога ли да хвърля тази своя Любов на боклука, да я елиминирам, да я унищожа, да я изгоря, да я удавя, да я застрелям, да я пусна свободно да пада от 21-ия етаж, да я обеся?
Нееееее!
Каквото и да правя с нея, тя стои смирена, невредима, мълчи и търпи.
И от нея струи Светлина.
Сигурно ти винаги носиш слънчевите си очила и никога досега не забеляза Любовта ми.
Не я почувства.
Превърнах се в най-големия и изобретателен, на мъчения, инквизитор.
Искам да я удуша, да я прегазя с влак, да я отровя с цианкалий.
Мисля си - ако тя насреща си имаше твоята Любов, може би нямаше да е толкова мълчалива, тиха, плачлива, тъжна, несподелена.
А сега моята Любов танцува чувствено танго с твоето Мълчание.
Прекрасна двойка!
Та-ри-ри-рам, тарам, тара-ра-рам.... страстна и изпепеляваща компарсита.
Мълчанието ти я е прегърнало здраво, притиска я до тялото си и я носи по дансинга.
А тя, представи си, е щастлива!
Защото Мълчанието ти, това си Ти, а Любовта те обича!
-----------
В нощта, която отмина, премахнах всички спомени за теб.
-----------
През нощта, която предстои, окончателно съм решена да я убия.
Нея.
Любовта ми към теб.
И...
След това, ще обърна поглед към Луната, както, когато те търсех...
Ще остана така, загледана замечтано в нея.
Докато не открия истинската...
Любов.
октомври, 2005
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
)) и на тебе благодаря!
