Aug 13, 2015, 12:48 AM  

Учител по неволя - Новата учителка 

  Prose » Humoristic
1137 0 0
20 мин reading

                                               УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ              

 

                                                 НОВАТА  УЧИТЕЛКА

 

Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.

 

                                                                                                  Авторът

 

  Денят беше чудесен. Зимната ваканция бе отминала, а с нея и мразовитите зимни месеци. Неусетно дойде пролетта, като доведе със себе си пролетната ваканция. И тя отмина. Вече всичко разцъфтяваше. Птичките пееха, пчеличките опрашваха по някое и друго цвете, а всички, които се намираха в училище, бяха щастливи. Всички освен, разбира се, г-н Многознаев, който отново недоволстваше, че трябва да ходи на работа. Зимата някак успяваше да обедини учениците, да ги приюти в училището, където да са кротки. А сега, когато всичко разцъфтяваше, дечурлигата направо щяха да вилнеят на воля.

  С тежки мисли в главата си г-н Мнгознаев вървеше към училищната кафемашина, където се беше настанил г-н Щипедупев.

- Добър ден, колега – поздрави го г-н Щипедупев.

- Добър да е – отвърна г-н Многознаев. – Първият ден след пролетната ваканция, а? Не е ли вълнуващо?

  - Естествено, че не е вълнуващо! – отвърна с насмешка колегата му. – Но ще Ви споделя една тайна, г-н Многознаев. Има нещо, което е наистина вълнуващо, но не е свързано с края на пролетната ваканция. Истински вълнуващото е, че си имаме нова учителка по английски език.

  - И какво му е вълнуващото? – недоумяващо попита Многознаев. – Старата се справяше добре, преди да обере онзи магазин за бонбони. Но, знаете ли, чух, че в затвора се е опитала да си пререже вените. Каква трагедия само? Наистина покъртителна история!

 - Г-н Многознаев, съсредоточете се и спрете да ме занимавате с маловажни глупости – скара се опитният му колега. – Важното е в това, че новата учителка е свежа, млада и има НЕВЕРОЯТЕН ЗАДНИК! Направо, като я видях, ми се прииска да съм с двадесет години по-млад и да й се нахвърля като гладно куче на кокал, който има УДИВИТЕЛНО ДУПЕ! – завърши думите си г-н Щипедупев, а заради вълнението, което изпитваше, разсипа малко от чашата с кафе върху ръката си.

  - Брей, значи си я бива! – отвърна Многознаев.

  - Какво ти става бе, тъпако? – възмути се колегата му. – Веднага скачай на тази мацка и не слизай от нея, докато не ти лепнат ограничителна заповед! Казвам ти, върхът е! Хайде, чао, че закъснявам за час.

  - Да, чао. И аз сега имам час – отвърна г-н Многознаев и се запъти към класната стая на учениците си.

 

                                                               ***

 

  Г-н Многознаев се беше упътил към класната стая на девети “Б” клас. Когато стигна на няколко крачки от нея, учителят чу ужасяващи звуци. От стаята се чуваха най-противните звуци на китари, барабани и какво ли още не? Ако г-жа Алкохоликова бе минала по коридора, щеше да стовари гнева си върху клетия Многознаев. Учителят се разбърза и нахлу смело в класната стая. Там имаше около петима ученици, които слушаха музика на телефоните си. Г-н Многознаев не си губеше времето и се развика:

 - Какъв е този отвратителен шум, който слушате? Спрете го веднага, че е направо ВЪЗМУТИТЕЛЕН!  Така, днес, ученици, ще учим за...

 Преподавателят бе прекъснат от крясъците на Миро, който се бе надвесил над отворения прозорец и крещеше вулгарни думи:

 - Хей, сладурано, искаш ли да пиеш вода направо от маркуча?

 - Какви ги вършиш, момче? – ужаси се г-н Многознаев. – Веднага слизай от прозореца! –допълни той, след което дръпна встрани ученика. – Как смееш да се надвесваш така? Знаеш ли колко е опасно? – скара му се учителят, след което се надвеси над отворения прозорец, за да го затвори.

  Представете си колко ужасен остана г-н Многознаев, когато видя, че девойката, на която беше подвиквало само преди секунда момчето, бе вторачила погледа си нагоре. Направо към него.

 Учителят се дръпна уплашено назад и затвори прозореца, толкова силно, че сякаш се опитваше да си позволи илюзията да мисли, че красивата червенокоса девойка не го бе видяла.

 - Ами сега? – попита втрещеният учител. – Ами ако ме е запомнила и се качи тук? Аз съм учител, защо трябва да ми се случват такива работи?

 - Не искам да Ви плаша, даскале, ама тая ще се качи – отвърна му Антонио.

 - Откъде знаеш? – попита пребледнелият преподавател.

 - Ами това е новата ни учителка по английски език.

 - Моля! – отчаяно изсумтя г-н Многознаев. – Но как така се осмелихте да говорите такива вулгарности на собствената ви учителка? Оставете учителката! Как може да говорите така на жените изобщо!

 - Точно така трябва да се говори с жените, даскале – обади се Миро, момчето, което беше направило мръснишките предложения на учителката. - Те обичат грубите мъжаги, грубите думи и грубите псувни! Ако го отречете, значи не познавате жените.

 - Съгласен съм с него – намеси се Мартинчо. – Аз на мойта оня ден й разбих носа, защото взе да ми проверява съобщенията и ми каза още нещо, което… сега не си спомням. Но трябваше да видите как й се стичаше кръвта! – завърши изречението си момчето, а след това всичките му съученици избухнаха в смях.

 - Тишина! Млъкнете! – скара им се преподавателят. – Никой не бива да се държи така с жените. Аз вярвам във великата мъдрост на Еразъм Ротердамски, че дори и най-дивият звяр би отвърнал на ласката.

  В този момент вратата се отвори и в стаята влезе директорката. Г-н Многознаев не чу приближаването й заради шума, който кънтеше около него. Въпреки всичко, той продължи лекцията си:

 - Е, може би това не се отнася само за г-жа Алкохоликова, защото тя си е стар боен боздуган...

 - Как смеете? – възмутено извика г-жа директорката.

  Г-н Многознаев се уплаши и се извърна рязко, озовавайки се лице в лице с директорката. Той се опита да изпелтечи някакви думи, макар и неясно:

 - Ама аз... Ама, нали разбирате, че стана грешка...

 - Спестете си обясненията за анти-феминистката си група, г-н Многознаев – озъби му се ухаещата на алкохол жена. - Дойдох тук, за да Ви напомня за училищната ни екскурзия до минералните извори в Смрадливово. Ще тръгнем утре в девет часа сутринта.

 - Ами утре... аз ... трябва да ходя на зъболекар – опита се да се измъкне преподавателят.

 - Изненадана съм от фактът, че учениците Ви не са се справили успешно със задачата си да Ви научат да лъжете. Не сте добър лъжец, г-н Многознаев – допълни г-жа Алкохоликова.

 - Ами само да попитам... за протокола – неуверено започна учителят.

 - Какво искате да попитате, че нямам цял ден?

 - Чудно ми е, – продължи г-н Многознаев... – чудно ми е дали и новата преподавателка ще бъде там?

 - Ах, мъжете и тяхната страст към красивите жени! – възмути се г-жа директорката. –Новата преподавателка е женена и Ви съветвам да не й подхвърляте мръснишки забележки, за да не Ви спукат от бой, г-н Многознаев! Е, доскоро, че аз ще тръгвам – завърши думите си тя, след което напусна учебната стая.

 - Вие сте мъртвец – изсмя му се наглото момченце, което беше крещяло през прозореца.

 След това всички започнаха групово да му се смеят.

 - Много смешно, много смешно! – възмути се учителят.  – Сега е време за изпитване! Ако се държите така с мен, значи ще ви изпитвам по-честичко. Така, Бисере, знаеш ли до кой урок сме стигнали?

 Момчето, което питаха, се вторачи към учителя и леко разсеяно му каза:

 - Да, добре съм, благодаря Ви.

 Г-н Многознаев въздъхна и промърмори под носа си:

 - Ако мъжът на новата преподавателка не ме убие в най-скоро време, се опасявам, че ще го направя сам.

 

                                                                 ***

 

  Автобусът бе паркиран в училищния двор. Всички се бяха качили вътре, но не тръгваха, защото г-н Многознаев никакъв го нямаше. Пред автобуса чакаха г-жа директорката и още една нейна приятелка. Тъкмо бяха решили да тръгват без учителя, когато в далечината съзряха една приближаваща се мъжка фигура. Не след дълго, се оказа, че това самият г-н Многознаев. Г-жа директорката пристъпи напред и се разкрещя:

  - Къде се губите? За малко да тръгнем без Вас!

  Г-н Многознаев се приближи запъхтян към нея и отвърна:

  - Но нали казахте в девет часа, г-жо Алкохоликова?

  - Да, а сега е девет часа и пет минути. Без малко и щяхме да тръгнем без Вас – засмя се тя със злорада усмивка на лицето си.

  - Сякаш щях да имам този късмет – промърмори под носа си преподавателят.

  - Моля!

  - А? Нищо, нищо – смотолеви г-н Многознаев, които имаше навика да говори прекалено ненужни неща във възможно най-неподходящите моменти.

  - Хайде, да се качваме тогава – подкани го г-жа директорката.

  - Извинете, но бихте ли казали на шофьора да ме изчака една-две минути, за да отида до класната стая! Вчера си забравих един учебник там. А бих искал да чета, докато пътувам.

   Г-жа Алкохоликова само изсумтя, без да даде отговор на учителя, а после се качи в автобуса.

  Г-н Многознаев нямаше много време за губене и набързо влезе в училището.

 

                                                             ***

 

  На учителя не му трябваше много време, за да влезе в стаята. Но едва когато го направи, той се удиви от гледката, която се разкри пред очите му. В стаята се намираше ученикът от неговия клас Здравко Ахмаков. Същият онзи Здравко, дето г-н Многознаев беше ходил да търси в дома му преди известно време, за да се увели, че е жив и здрав.

  - Какво правиш тук, Здравко? – попита учителят.

  Здравко го изгледа глуповато и изсумтя.

  - Никой ли не ти каза за екскурзията? – отново попита преподавателят.

  - Не, аз току-що дойдох – отвърна слабичкото дългокосо момче.

  - Е, макар и да не си плащал за екскурзията, сигурен съм, че и за теб ще се намери едно местенце – каза г-н Многознаев. - Това ще ти даде добър урок. При това много полезен, тъй като е хубаво да познаваш своите съученици. Хайде, момче, да не губим време – каза учителят, след което си взе книгата и напусна стаята.

 

                                                                   ***

 

   Двамата излязоха на училищния двор, където ги порази неприятна гледка. Автобусът беше запалил двигателя си и всеки момент щеше да тръгне.

  - Хей, стой! – подвикна му г-н Многознаев, след което хукна с всички сили напред, следван от Здравко.

  Дългокосото момченце беше слабо, пъргаво и лесно го изпревари. След маратона от още няколко метра, двамата пристигнаха пред автобуса:

  - Аре де, само вас чекаме! – викна им шофьорът.

  - Простете – отвърна учителят, опитвайки си да си поеме глътка въздух.

  - Може ли да ме метнеш и мене до екскурзията? – попита Здравко Ахмаков.

  - Не мога – отвърна категорично шофьорът. – Вече съм стар и ме боли кръста. Хайде, качвайте се, че немам цел ден!

  Двамата не се поколебаха и изпълниха заръката му. Вратата се затвори за тях и автобусът тръгна на път.

 

                                                                ***

 

  След като се качиха в рейса, двамата започнаха да си търсят места. “Дано да не се сблъскам с новата учителка“, мислеше си г-н Многознаев. Но едва когато пред погледа му  се откри едно свободно местенце, учителят си помисли, че срещата ще му се размине поне за малко, но точно преди да седне, за негова почуда, Здравко се промуши покрай него и седна на мястото му.

  - Страхотно! – възмути се г-н Многознаев. – Не ти е достатъчно, че ти уредих безплатна екскурзия, ами седна на мястото ми.

  - Я по-тихо там, бе! – кресна шофьорът отпред.

  Многознаев нямаше какво друго да направи и продължи нататък. Само след няколко крачки, за негов срам, той видя единственото останало свободно място в рейса, намиращо се точно до седалката, на която седеше новата учителка по английски език. Още по-шокиращ беше фактът, че учителката седеше в скута на г-н Щипедупев, който я гъделичкаше, докато тя се смееше като ученичка. Не след дълго, развеселена и приятно изненадана, новата учителка забеляза пристигането на галантния г-н Многознаев.

  - Ох, г-н Щипедупев! – провикна се тя. -  Трябва да отида до другия си колега, че двамата не сме се запознали още – след като изрече тези думи, тя стана и скочи направо в скута на г-н Многознаев.

 Той се шокира, но не продума нито дума, тъй като беше прекалено съсредоточен в това да не си глътне езика от паника.

  - Така и не се запознахме, красавецо – проговори му прелестно красивата девойка, която изглеждаше още по-красива, отколкото онзи път, когато учителят я бе зърнал през прозореца. – Аз съм г-жа Гърдиголямова. Приятно ми е.

  Бедният г-н Многознаев едва успя да изрече семпличките думи:

  - Виждам, виждам... Ааааааааа, моля! Това е възмутително!

  Докато учителят се бореше с красивата дама в скута си, учениците му бяха извадили мобилните си телефони, чрез който правеха записи.

  - Егати тъпото копеле! – възкликна палавият Жоро. – Даскалицата ми е съседка. Чакай само да покажа този видеоклип на мъжа й.

  - Наистина ли ще го направиш? – попита учудено Емо, който седеше до него.

  - Да, мъжът й е огромен като мечка! Направо ще смачка даскала! - отвърна Жоро и продължи да снима.

 

                                                                   ***

 

  Автобусът беше достигнал крайната си цел. Минералните извори в Смрадливово се простираха наблизо. Г-н Многознаев слезе от рейса, където го очакваше г-н Щипедупев.

  - Видя ли я новата, а? – попита го по-опитният учител, който потриваше доволно ръце.

  - Боже! – възкликна Многознаев. – Тази разгонена млада жена обиколи целия автобус! И то само за двадесет минути!

  В този момент, сякаш изневиделица, до тях се появи г-жа директорката, която им се развика:

  - Къде се губите? Хайде, по-бързо, че екскурзоводът вече дойде!

  Тримата се отправиха към малкия площад, където се бяха събрали всички участници в екскурзията, слушащи обясненията на екскурзовода:

  - Добре дошли в минералните извори на Смрадливово. Надявам се, че тук ще се забавлявате. Преди да започнем, държа да знаете, че тези минерални извори са изключително чисти и откакто са се образували тук, преди хиляда години, не са били замърсявани с нито една злотворна бактерия.

  Няколко от учениците се приближиха до изворите и се развикаха:

  - Аре, бе! Откога го чакаме т’ва!

  След това, едно по едно, момчетата започнаха да се събличат. Скоро всички останаха само по бански, както се бяха уговорили по-рано. Никой не обърна внимание на разбеснелия се екскурзовод, който им крещеше, че не трябва влизат в изворите. Но, уви, никой не го слушаше! Няколко минути бяха необходими  на всички ученици, барабар с г-жа Гърдиголямова, за да се гмурнат в минералните води. Г-н Многознаев, г-жа Алкохоликова и още няколко от по-възрастните учители се възмутиха от това, което видяха. Чашата преля, когато г-н Щипедупев свали ризата си, след което се провикна:

  - Какво пък? Веднъж се живее. Ойларипи! – изкрещя той, гмурвайки се в топлата вода на един от минералните извори.

  - Сега я втасахме – каза г-н Многознаев на разярената директорка.

 

                                                        ***

 

   На вратата се позвъни силно. Г-н Многознаев стана от леглото си. Беше късна нощ.

  - Кой е? – попита сънливо той, след което отвори вратата. – Ооо, здравейте, г-жо Мангизова. Как сте?

  - Къде се дяна цял ден? – попита го отблъскващата възрастна дама. – Наем имаш да плащаш.

  - Да, да, знам... – отвърна г-н Многознаев. – Просто бях много зает. Отидох на една екскурзия, която... Ама защо ли Ви разказвам? Не гледахте ли новините?

  - Не – отвърна хазяйката.

  - Ами може да се каже... – продължи колебливо учителят. – Може да се каже, че минералните извори в Смрадливово вече ги няма.

  - Глупости! – скара му се възрастната дама. –Това е невъзможно!

  - На същото мнение са и много учени, които размишляват върху това, че изворите просто се изпариха – каза преподавателят. – Засега смятат, че минералните извори са се изпарили заради мръсотията. Имало много цигарени угарки, хвърлени днес вътре. Също и човешката пот, но най-вече един сутиен, който бил направен от долнокачествен материал. Невероятна загуба на едно от националните ни богатства.

  - Дреме ми! – отвърна злобна хазяйката. – Давай парите, че да не те спухам!

  - Да, разбира се, веднага – отвърна г-н Многознаев, давайки парите на жената, която, след като ги взе, мигом се изпари.

   Е, време е да си лягам – каза сам на себе си учителят, но, почти веднага след това, се позвъни отново.

  Г-н Многознаев отвори вратата, а оттам нахълта грубо един огромен като мечка мъж. Той сграбчи за халата учителя, вдигна го високо във въздуха и каза:

  - Видях клипчето от екскурзията! Сега ще ти видя сметката, щом си се задявал с жена ми!

 

    

       ПП:   ПОТРЕСАВАЩОТО Е, ЧЕ ВСИЧКО Е НАПИСАНО ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ, КАТО ИЗКЛЮЧИМ, РАЗБИРА СЕ, ИЗЧЕЗВАНЕТО НА МИНЕРАЛНИТЕ ИЗВОРИ В НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО СМРАДЛИВОВО.

 

      ПС:  ВСИЧКИ ПРИЛИКИ С ЛИЦА И ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ СА СЪВСЕМ НАРОЧНИ!

 

 

 

 

© Галифрей Михайлов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??