Улица „Модър”
Вървя към къщи по улица „Модър”…
Което се случва доста често. И за кой ли път се питам какво ли точно значи това име?
Зная, че има връх с това название в Родопа – в Чернатишкия дял, но се сещам, че и той е наречен на нещо си, което за момента не ми е известно. Или не се сещам…
От годините ще трябва да е.Това си е солидно оправдание, но… Сиреч - знаел съм някога… Ама съм забравил!
А улицата си е много хубава! Има си чудесни сенки от дивите кестени - разкош в тая жега. Дори винаги нарочно забавям крачка… Ей така – да удължа удоволствието от скриването под зелените клони от слънчовия поглед.
Стари и не до там сгради с дворчета отпред, като повечето са такива, че те карат, щеш не щеш, да се позагледаш. Ето - едно момиченце играе покрай стар фонтан от варовикови камъни, отдавна останал без вода. То размахва в ръка жълт копринен шал и се върти в един свой си танц без музика… Не! Сигурно си има и музика, но аз не я чувам в момента. Не ми е писано!
А жълтата коприна лети… Описва дъги в горещия въздух и сякаш го прави малко по-лек за понасяне. Така си е!
Подминавам и не се обръщам. Не ми се ще да прекъсне танца заради моето любопитство.
След всички ежедневни следработни процедури у дома се настанявам пред компютъра и той ми отговаря на въпроса така:
Връх Модър (1992) е трети по височина в Родопския дял Чернатица. Върхът е най-големият орографски и хидрографски възел в дяла. При него се събират ридовете...
Но аз търся друго! Ето го:
мòдър
Значение на думата модър
модра, модро, мн. модри, прил. Който има син цвят. Модри очи.
Ха! Въртеше ми се нещо такова… Въпреки че „модро небе” някак не ми се струваше правилно за казване.
Модри очи!
То било за моите!
Модро небе… И танцуваща жълта коприна в детски ръце!
Б. Калинов
04.08.2011г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
Поздравления за празника ти с част от стихотворението "Над твоя дом спокойствие...":
