... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губим посоката си, животът продължава да удължава трудностите си... и... ние се губим, мислейки, че можем да намерим изход - бягахме, а така се отдалечаваме още повече и, всъщност, стана така, че е по-лесно да повярваш на лъжата, отколкото да търсиш истината... накрая и близкото вече ни е далечно, а далечното, всъщност, никога не ни е било близко... защото винаги тичаме към грешната посока, винаги подаваме ръка на грешните неща, винаги искаме грешни неща; така, лутайки се, без да знаем какво искаме, един ден забелязваме, че, всъщност, сме изгубили всичко, което имаме в ръката, в джоба, в сърцето...
Аз вече се уморих да губя и не съм сигурна дали ще мога да продължавам така. Колко ще издържа? Ко ...