16.08.2010 г., 0:39 ч.

Уморена истина 

  Проза
1117 0 1
1 мин за четене

... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губим посоката си, животът продължава да удължава трудностите си... и... ние се губим, мислейки, че можем да намерим изход - бягахме, а така се отдалечаваме още повече и,  всъщност, стана така, че е по-лесно да повярваш на лъжата, отколкото да търсиш истината... накрая и близкото вече ни е далечно, а далечното, всъщност, никога не ни е било близко... защото винаги тичаме към грешната посока, винаги подаваме ръка на грешните неща, винаги искаме грешни неща; така, лутайки се, без да знаем какво искаме, един ден забелязваме, че, всъщност, сме изгубили всичко, което имаме в ръката, в джоба, в сърцето...
 Аз вече се уморих да губя и не съм сигурна дали ще мога да продължавам така. Колко ще издържа? Колко ще издържиш? Колко ще издържиш, знаейки, че без мен въпроса, който задаваш, никога няма да намери точния си отговор. Не, аз никога няма да се откажа, въпреки че всеки ден толкова много хора загасят фаса от цигарата си в сърцето ми, в душата ми, в спомените ми, в това което обичам. Всеки ден първо убиват хората, които обичам... а после мен - това, което имам, дори това, което нямам, а на мен не ми остава нищо друго, освен да стоя и да чакам... А ти?

 

 

 

14.08.2010г.

© Айлян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??