Усещане за празнота
Ще разбереш ли, ако си отида,
ако в миг се стопя в тъмнината?
Ще разбереш ли, ако ме няма,
ако си отида далеч от Земята?
Ще усетиш ли, ако не те докосвам,
ако не те обичам вече?
Ще знаеш ли, че те презирам,
че от болка бавно умирам?
Ще разбереш ли, ако ъгълът е празен,
ако не съм отново там?
Ще усетиш ли, ако изгарям,
aко се сбогувам за последно – пак?
Знаеш ли, че имаше любов,
че страха прокуди?
Знаеш ли, че имаше вяра,
че всичко бе наред?
Знаеш ли, че бавно гаснех,
че си отивах миг след миг?
Че сълзите се ронеха,
че самотата боли,
че обичта гори,
че всичко изчезна?
Знаеш ли за голямата бездна,
за сърцето, което беше някога там?
Знаеш ли за самотните нощи,
за луната, изгорена от срам?
Ще разбереш ли, ако не съм до теб?
Ще усетиш ли, ако ме няма?
Знаеш ли за смъртта, която ме поглъща,
която отваря страшната рана?
Знаеш ли, за животворната глътка,
за белия свят, облян в светлина,
за чудесния сън, изпълнен с мечти?
© Криси All rights reserved.
