През годината на човек му се случват твърде много неща - весели моменти, напрегнати дни, неприятности и лежерни вечери със своето уединение. Има обаче едни по-специални дни в годината. Те са казват, необикновени. Фактът , че са част от последния месец декември и последната му седмица, явно си оказват някакво значение. Да, те са празнични дни поне за голяма част от населението на света. Всеки ги очаква с трепет още от изминалата година, е малко преувеличих, но при някои самата еуфория пристига през месец септември, октомври, но най-вече си се усеща края на ноември и самия месец декември. Как се чувства човек, щом назоват думата празник? Ами предполага се, че трябва да е нещо като хубаво усещане, приятна атмосфера, емоционално-лични изживявания с най-близките си хора или пътуване, но за някои хора през тези празници им хрумват толкова много неща, да готвят, да майсторят, да изобретяват разни дреболийки или пък не толкова дребни нещица, за да дадат частица от себе си и повечко да си повярват, че идва някакъв празник. И то не е един, става дума за няколко. Е, реших за да придам някакво свое значение за настоящите празнични дни да си направя една торта. Но тази торта, реших да е малко по-специална и различна от тези, които обичаме да хапваме или на които сме свикнали да си облизваме пръстите, както си знаем, усещайки аромата на шоколад или вкусна бяла сметана, която се е излегнала на мекичко върху блатовете на тортата. Моята торта ще я кръстя "Усещане", защото всеки, който прочете съставките й, ще я усети по свой начин и ще добави частичка от себе си, щом реши да си я приготви. Започваме с 500 безплатни усмивки, защото е необходимо да сложим най-важната съставка след това, а именно колкото хубава емоция и любов има в нас, толкова да прибавим към тази торта. Разбира се, къде без 2 супени лъжици надежда, защото тя е стожера за да си повярваме в нещата, които искаме да направим, или да ни се случат, продължавам с шепа апетит, защото все пак приготвям торта, нормално да огладнея и да реша да си хапна нещо от съставките и да си оближа пръстите, май така се правеше. Хмм, добре изглежда дотук, я да я снимам за инстаграм или фейса, да видим какво ще кажат моите последователи. Или пък не, какво забравям обаче... Доза вдъхновение, без него накъде, ще загубя музата и няма да получа формата и вкуса на този така очакван десерт. А сега да прибавя и от своето изкуство, малко музикална нагласа, с криво ляво изпяти тонове на любими коледни песнички. Оо добре се получава, започнах да омесвам своето тесто. Май е доста лепкаво. Какво ми липсва, оо я да се върна на заглавието. А то беше именно "Усещане". Разбира се, най-важната съставка е именно усещането. Как аз ще приготвя тортата, без да съм я усетила как трябва да изглежда и как ще искам да я поднеса на моите близки и познати приятели. Не след дълго и тя започна да се оформя. И ето на, дойде момента да я завърша. Какво да сложа за декорация? Здравето не става, но всички знаем, че без него сме загубени, любовта тя е безгранична и е толкова голяма, че няма да ми се събере на тази средно голяма торта. Ами реших късмета ще да е, а именно на предстоящата нова 2019 година. Тя ще стои отгоре на тортата. И когато всичко е вече налице е време да я опитаме. Ами доста ми се услажда, но има непознат и загадъчен за мен вкус. Изглежда ще трябва постепенно да разбера. А на вас искам да кажа, че не е важно колко неща имаме, а е важно как ги споделяме и какво правим за да ги усъвършенстваме. Не знам как да нарека това ми творение, но просто гледах да създам нещо, което да олицетворя настоящите празници и да пожелая на всички много здраве и късмет.
© Мимету Сладката All rights reserved.