Ужаси

- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.

- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работата. Обичаше да кара хората да споделят, особено нея. Имаше нещо много интересно относно цялата ù същност, което надхвърляше всякакви граници на познанието му.

- Веднъж вече ме зарязаха, не мисля, че вярвам в любовта. Въобще, не виждате ли колко безмислено е всичко това? Да получаваш някакво огромно щастие, но на каква цена? Всички те те изцеждат, не оставят нищо друго след себе си, освен една огромна дупка, кратер... Понякога ми се искаше нещата да не стояха по този начин. - усещаше се нотка на напрежение, дори на отчаяние в гласа ù. Досега отпуснатите ù ръце сега се впиваха здраво една в друга.

- Защо сте настроена нападателно? - продължаваше да записва някакви неща в тефтера си, което до голяма степен я изнервяше.

- Защото е така... Всичко това е истината, няма смисъл в това да обичаш на този свят. Само претърпяваш разочарования, от другите, от самия себе си. Толкова е жалко. – усмивка се изписваше на лицето ù, и то не каква да е, а иронична.

- Откакто идвам при вас, разбрах едно, истинското доверие се купува. Но за тези пари, които ви давам, би трябвало не само да ми се правите на приятел, а направо да... - погледна го закачливо и облиза устните си. Мъжът беше доста симпатичен.

- Трябва сама да откриете онова, което ви прави щастлива. Какво трябва да притежава един мъж, за да ви прелъсти?

- Най-вече да ме изслушва и определено да споделя, не харесвам мълчаливите. Обичам да ме изненадват. – тя отново вдигна погледа си и стрелна зениците си точно в него. Играеше с пръстена си и внезапно го изпусна на земята. Когато се наведе да го вземе, усети парфюма на събеседника си. Сърцето ù направо щеше да полудее. Имаше нещо в този мъж... Нещо гнило, много гнило. Не знаеше какво ù прилага, но определено действаше. След поредната си раздяла се чувстваше ужасно отчуждена от себе си. Това я разяждаше, ето защо и присъстваше на тези сеанси. Обаче, когато беше тук, нещата стояха различно. От деня, в който започна да говори с терапевта си, изпитваше неописуема страст. Не можеше да си я обясни, беше готова да изневери дори на самата себе си. Той беше пълната противоположност на онова, което харесваше у мъжете, но само как ù действаше... Имаше чувството, че блокира сетивата ù и като магнит ги насочва към себе си. Щеше да полудее така.

- Всичко наред ли е, госпожице? - беше загрижен, това я подтикваше още повече.

- Да, повече от добре, Дан. – наведе се напред и се приближи до него.

- Сега ще ме целунете? - усмихна се, очите му пламнаха.

- Признавам, че сте добър. - приближи се още повече и го целуна страстно. Бог знае какво щеше да направи, ако той бе оставил безразсъдно всичко в нейни ръце...

- Да ви поканя на вечеря?

- С удоволствие.

     Не след дълго се влюбиха. Излизаха все по-често, докато не заживяха заедно и накрая не се сгодиха. Сара се чувстваше наистина щастлива. Обаче все нещо продължаваше да ù се завира в ума като загадка. Нещо около цялата тази работа ù беше прекалено странно. Една сутрин стана за работа, както обикновено, но реши да хване рейса от друга спирка. Беше пролетна сутрин, целият град бе осеян в мъгла. Когато пресече улицата, видя една тъмна мъжка фигура да седи на спирката, пушеше цигара, но димът ù се сливаше и ставаше почти невидим в гъстия смог. Запази дистанция. С периферното си зрение усети, че този непознат се е вторачил в нея. Побърза да се обърне и нещо в нея полудя. Имаше чувството, че изневерите са единственото щастие, което ù бе останало след загубата на първата си любов. Просто обичаше да го прави, да е с много мъже, да привлича вниманието им. Това направо я подлудяваше... А един тежък мъжки парфюм направо караше цялата ù кожа да настръхва.

- Добро утро, лош ден? – обърна се към него, не ù пукаше за последствията, важен беше мигът.

- Беше, но вие от друга страна го правите доста приятен. – беше доста сериозен и навяваше онези „лоши” момчета. Тя може да не си падаше по връзките от разстояние, но рискът беше в кръвта ù.

- Да тръгваме? - усмихна се срамежливо, но лудата ù кръв циркулираше все по-бързо и по-бързо.

- Нека ви изненадам. – извади от джоба си черна кърпичка и я върза около очите ù. След по-малко от две минути дойде кола, а той побърза да я бутне вътре. Понечи да изпищи, но мъжът притисна до носа ù друга напоена кърпа. Загуби съзнание.  Когато се свести, беше все още с превръзка на очите.

- Какво, по дяв... – в същия миг осъзна, че е вързана. Същият странник махна кърпата. Беше в много красива стая. Непознатитя хубавец беше насочил дулото на пистолета си в слепоочието ù, срещу тях имаше огледало.

- Слушай ме хубаво, в други обстоятелства не бих ти отказал. Но ще ми костваш прекалено много пари. Сега ще те пусна и ти ще се прибереш. И никога повече няма да се сваляш на непознати, разбра ли ме? – Сара поклати глава, беше доста разстроена. Излезе от сградата и си хвана такси. Дан и неговата професия, досадно добре я познаваше и по този начин искаше да се застрахова от буйната ù кръв. Но Сара не мислеше да остава с такъв психопат. Тръгна към вкъщи с тенденцията да събере нещата си и да се изнесе още преди да се е върнал от работа. Отвори вратата, цялата стая беше тъмна. Затича се към спалнята, не искаше никога повече да го вижда, след днешната случка дори се страхуваше от него. Отвори вратата на спалнята и в същия момент цялото ù тяло се сепна. Той седеше на средата на леглото, точно срещу вратата и я гледаше. Взираше се в тишината, очите му бяха налудничави.

- Чуй ме сега... Не искам повече никога да те виждам, ти си луд! – престори се на силна и ядосана, но истината беше, че коленете ù трепереха.

- А не, няма да стане. – засмя се, а в следващия миг беше прекалено сериозен.

- О, само гледай! – запъти се към гардероба, но той хвана ръката ù и я изви силно. Боли ме!

- И мен, с тази разлика, че мен дори повече. Мразя да ме предават.

- Я стига, намери си друга робиня, която да изцеждаш. Аз имам нужда от свобода, от забавление. Не ми е до глупавите ти разбирания.

- Ще видим тази работа! - притисна се до нея, докато още държеше ръката ù, а сетне дръпна косата ù на една страна. Наведе се и жестоко захапа врата ù. Сара се преви, но преди да нададе вик, той вече бе сложил плътно другата си ръка върху устните ù. После бавно отпусна захапката, от врата ù се стичаше кръв. Едва успя да го ритне между краката, отвори вратата и остана в коридора, като я затисна със стол, докато Дан се гърчеше на земята. Тръгна да бяга към вратата, но ключът се завъртя отвътре... Не можеше да разбере какво става. Дан отвори вратата яростно и врътна погледа си към кухнята. Едно от чекмеджетата се отвори, а от него излезе голям железен сатър. Седеше във въздуха, на по-малко от милиметър от гърлото ù. Сара усещаше, че всеки момент ще припадне. Очите ù се врътнаха и в следващия момент беше на земята. Когато дойде в съзнание, беше в мазето на сградата. Беше вързана за един стол, а срещу нея наперено седеше психопатът.

- Е, промени ли си мнението, ще стоиш ли кротка и вярна? - наведе се и я погледна точно в очите. Сара усещаше, че каквото и да каже, краят не ще е добър. Едвам успя да бръкне в задния си джоб, трябваше да измисли нещо бързо... намери една тънка шнола за коса. Баща ù беше моряк и я бе научил да развързва всякакви възли. Успя незабелязано да се развърже, докато Дан ù четеше лекция. Хвана шнолата и бързо понечи да я забие в окото му, но рефлексите му я изпревариха. Дан хвана ръката ù.

- Кучка... Не се надпреварвай с мен, ще изгориш. Мразя игрички, при това подли като твоите. – Сара не мислеше точно сега да се предава на отчаянието и самосъжалението. Изплю се в очите му, ръката му се отпусна. Затвори очи и прободе първо единия му клепач, а после и другия. Чу се само едно пук, а после гневен писък. Сара напусна паникьосано мазето и го заключи вътре. Отиде право в полицията, която по-късно го арестува.

  Същата нощ Сара сънуваше кошмари, случилото ù се я бе потресло. След няколко дни излезе вечерта до един бар, искаше да разпусне. Един симпатичен зеленоок младеж веднага я почерпи питие. Беше очарована, добре щеше да ù дойде една страстна нощ. Не по-късно се оказа полупияна в апартамента му. Любиха се изпепеляващо. Сара се чувстваше отново жива. Когато угаси лампата, зеленоокият красавец стана уж да пие вода. Когато се върна, я намушка няколко пъти с нож в гърдите. Последното, което Сара чу, бе:

- Мразя да ме предават!

На сутринта полицията намери две тела, на млада жена и на избягал затворник.

Ако героинята ми си бе взела поука, надали историята щеше да свърши така. Но какво да се прави, изневярата и да рискува ù беше в кръвта... И най-големият психопат нямаше да го промени.