Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, но очите ми остават тъжни, непознати за теб, слепи и някак празни. Харесва им това, което виждат, но чувствата надделяват, сразяват всичко красиво и отварят път на болезнените спомени. Аз, тези спомени... идват като светкавица, разрязваща красивата дъга, а си тръгват като мъртвец от ковчег... никога. Напомнят ми за всичката болка, ала и за малкото приятни мигове... за всичките сълзи, ала и за малкото щастие... Въртят се един след друг и не спират, а после пред лицето ми се появява неустоимата усмивка, придружена с пламнали очи и нежен полъх на надежда. И, знаеш ли какво?! Бих го направила отново! Бих изпитала цялата тази болка пак, само за да бъде отправена към мен тази усмивка... твоята усми ...