Размяната

Имах сестра близначка, с която много си приличахме. Дори баща ми не можеше да ни различи. В училище обаче това беше лесно. Достатъчно бе да ме попиташ нещо по математика, а сестра ми да помолиш да пее, и беше ясно коя от двете стои пред теб. Аз не можех да пея, докато сестра ми имаше прекрасен глас и ходеше в училищния хор с удоволствие. На нея обаче не ѝ вървеше математиката. Цяло щастие беше, че майка ми и баща ми бяха помолили да не сме в един клас. Уж да не се обърквали децата. За нас това беше спасение, щом станахме по-големи. Имахме ли класно по математика, се разменяхме и аз решавах нейните задачи, но винаги допусках нарочно малки грешки, да има петица и да живее спокойно до следващото контролно. Тя ме заменяше, щом ми предстоеше изпитване по музика или трябваше да рисуваме рисунка с оценка по изобразително изкуство.

Така живеехме безгрижно до момента, в който дойде ново момче в класа на сестра ми. То пееше много хубаво и се харесваха. И аз нямаше да разбера, ако преди коледния концерт сестра ми не беше легнала у дома с болно гърло.

— Моля те, иди да пееш вместо мен на концерта – помоли ме тя.

— Но аз не мога – разперих ръце недвусмислено. - Ако отворя уста, ще проваля програмата.

— Само ще си отваряш устата - не преставаше сестра ми. – Никой няма да разбере. Преди това ще изпиеш няколко сурови яйца и гласът ти ще стане почти като моя.

— Как не – с отвращение потръпнах, защото ненавиждах яйца.

— Моля те - изплака сестра ми, – искам да имам снимка от концерта. До тебе ще пее Светлин.

Ясно каква беше работата. Е, щом трябваше, щях да се жертвам. Започнах да уча текстовете на песните, пиех по сурово яйце сутрин и вечер, надявайки се сестра ми да оздравее до концерта. За нещастие дори гласът ѝ изчезна заедно с температурата в деня на програмата. Явно щях да се маскирам на певица и актриса едновременно.

Малко преди началото на концерта привиках Светлин и му разкрих цялата истина. Той опули очи, явно не бе сигурен дали не се шегувам, но ме потупа приятелски по рамото.

— Спокойно, ще пея силно за двама – обеща кавалерски.

Лесно бе да се каже, трудно беше да се направи. В момента, в който започнахме да се разпяваме, едно от момичетата вдигна ръка и заяви високо:

— Господине, Мария не пее.

— Пее, господине – защити ме джентълменски Светлин. – Обаче много я боли гърлото и затова го прави тихичко.

Така разбрах, че не само сестра ми харесваше новото момче в класа. Трябваше да я предупредя да внимава.

— Щом те боли гърлото, по-добре е да не се напрягаш – приближи се към мен учителят. – Я зяпни да погледна.

— Много ме боли, не мога да си отворя устата – едва прошепнах и се хванах за гърлото.

Пой ме погледна в очите, подсмихна се и ми подаде чинелите.

— А може ли да рапирам – ще се получи много готино – изтървах, без да искам, и учителят повдигна изненадано вежди.

— Я вземи микрофон да опитаме – предложи той. – Светлин, поеми чинелите.

Отрепетирахме няколко пъти песента. Звучеше оригинално, нестандартно и ритмично.

— Ще го изпълним така и след малко – заяви преподавателят ни по музика.

Момичето от първия ред ме изгледа като кобра, но нищо не каза.

Концертът мина повече от добре. Песента с чинелите и рапирането обра овациите на публиката, викаха ни два пъти на бис.

Направиха снимки на групата – на едната Светлин беше буза до буза с мен. Мисля, че сестра ми щеше да я хареса много.

След коледната ваканция в училище ме чакаше изненада. Още в първия час по музика учителят ми връчи грамота за участие в концерта:

— Имаш истински талант в рапирането. Ще се радвам да станеш част от нашия хор – подаде ми той наградата и се усмихна.

Разбрах, че е узнал за размяната ни с Мария и вероятно се е забавлявал на концерта. Не проумявах обаче защо не ни издаде. Скоро след като станах част от хора, ми се разкри цялата истина. Оказа се, че учителят ни имал брат близнак, който живеел в Канада. Когато били деца, и те се разменяли като нас с Мария често. Откъде знам това ли? От Светлин, който се оказа племенник на господина по музика.

©Ина Крейн - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Усмивки от светлото детство"

разкази за деца и юноши

издателство "Многоточие" - 2024 г.