Сенки
Вечерите през летните ваканции на село бяха безкрайни. Къщите се пълнеха с деца, бабите варяха компоти и сладка на двора или улицата, а децата си разказваха страшни истории за сенки, докато чакаха да ги повикат за вечеря. Това обикновено ставаше късно, защото преди стъмване бабите и дядовците поливаха градини, прибираха компоти или хранеха домашни животни.
В една такава лятна вечер децата от махалата се бяха събрали край догарящия огън, върху който до преди малко се варяха компоти от праскови, с сега в жарта се печаха млечни царевици – вкусен деликатес за всеки малчуган.
— Хапвайте, докато са топли – покани ги възрастната жена и ги предупреди. – Внимавайте да не оставяте зрънца по земята, че довечера ще дойдат сенките да ви търсят по тях.
Децата страхливо се спогледаха. Уж не вярваха в историите за сенки, но всяко от тях се озърна плахо в тъмното и погледна към своята къща – дали там светеше лампа, за да се прибере безопасно след час.
— Искате ли да ви разкажа историята за сенкит ...