Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.

Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...

Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.

Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се  с надежда. Заменям я сега с усмивки. 

Утре тръгвам и няма да видиш ледени очи вече. Ще са жарки... и няма да вали.

Но тази вечер съм тук за последно. Истинска, искрена, наивна и обичаща... Такава, каквато никога не бях.

Вали...

... а е топло...

Кое ти помага да поемаш въздух?