Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветрец накара детето да почувства утрото хладно и да потръпне. Но усмивката не закъсня по детското лице. Тя бе предназначена за слънцето, за росата, за новото начало и за света, който някъде там все още чакаше да бъде открит...

23.02.2011г.

Санди