cryingangel
24 results
„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...
643
Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...
645
4
Прибирам се уморена. Свалям обувките, палтото, шапката и усмивката. Кой да предположи, че една усмивка, стояла цял ден кротко на лицето ми, ще боли повече от неудобна обувка? Е, вече съм вкъщи. Тук ме чакат тишината, монотонното тиктакане на стария стенен часовник и куп спомени, отдавна хванали прах ...
725
2
Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...
661
На Кали
Наведена над книгата, изцяло погълната от съдържанието ù, беше толкова далечна! Нали знаете, има нещо много магнетично в човек, който прави нещо със страст. Тя явно беше толкова запленена от тази книга, че не обръщаше внимание на нищо и никого и сякаш за нея друга реалност нямаше. От време н ...
Наведена над книгата, изцяло погълната от съдържанието ù, беше толкова далечна! Нали знаете, има нещо много магнетично в човек, който прави нещо със страст. Тя явно беше толкова запленена от тази книга, че не обръщаше внимание на нищо и никого и сякаш за нея друга реалност нямаше. От време н ...
739
2
Валеше, лутах се навън,
разхождах душата си плаха,
пак стигнах до твоята стряха,
а може би всичко бе сън.
За последно реших да се върна, ...
разхождах душата си плаха,
пак стигнах до твоята стряха,
а може би всичко бе сън.
За последно реших да се върна, ...
559
Старецът бавно допушваше цигарата в дъжда. Беше сякаш в унес – в очите му се четеше оная скръб и тъжна мъдрост, които животът бе донесъл. Едно голямо бреме. Този човек, този нещастник вдишваше всяка капчица отрова, като че ли тя щеше да го избави завинаги от настоящето. Погледите ни сетне се срещнах ...
687
Коледа - това е рай
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...
562
1
Летях високо над тълпата.
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...
696
Мислех, че е пеперуда,
прелитаща край мен.
Оказа се, че е листо -
от бук, от кестен, може би от клен.
Разликата е във свободата - ...
прелитаща край мен.
Оказа се, че е листо -
от бук, от кестен, може би от клен.
Разликата е във свободата - ...
821
2
След целодневния преход в планината вече най-накрая бяхме в Триград. Умората не попречи на желанието ни да се полюбуваме на това градче, така скътано в полите на красивите Родопи. Макар да се бе мръкнало, юлската жега не позволяваше да носим нещо повече от къси дрехи и усмивки по лицата. И така, съб ...
779
2
Дори само да се гледаме, бе изморително. В очите на другия се четяха толкова много и различни чувства, толкова спомени - добри и лоши, толкова неизказани думи. Пред себе си виждахме цял един свят - съвършено различен от нашия собствен. Свят, който имаше своя история и привлекателност. Свят, който мо ...
883
Такива сме и ние с теб. Аз мога винаги да пия чай, но вечно ще предпочитам кафето. Ти можеш винаги да пиеш кафе, но вечно ще предпочиташ чая. И все пак, когато сме заедно, пием или кафе, или чай...
16.04.2012г.
Санди
16.04.2012г.
Санди
788
Защо биеш така във мен?
Нима ти пак си в плен?
О, сърце, кажи, кого избра?
Нима от дума на разбра?
Пак не ме слушаш, нали? ...
Нима ти пак си в плен?
О, сърце, кажи, кого избра?
Нима от дума на разбра?
Пак не ме слушаш, нали? ...
603
Сънувах, че съм далеч от дома. Ти беше там. Безгрижието ни бе завладяло и децата в нас говореха. По лицата ни играеше копнеж..
После будилникът звънна, събудих се и с носталгична усмивка се приготвих за работа. А ти може би бе още потънал в нашия сън и някъде там се усмихваше весело..
30.08.2011г.
После будилникът звънна, събудих се и с носталгична усмивка се приготвих за работа. А ти може би бе още потънал в нашия сън и някъде там се усмихваше весело..
30.08.2011г.
560
Как лесно се събужда
заспалото сърце,
сложено във рамка.
Аз мислех, че е в кома,
а то тихо се тресе, ...
заспалото сърце,
сложено във рамка.
Аз мислех, че е в кома,
а то тихо се тресе, ...
750
1
Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...
752
Бъди най-добрият АЗ, който би могъл да бъдеш. Така си над всички, които са просто едно от многото си АЗ.
07.04.2011г.
07.04.2011г.
779
За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
612
Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
818
Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...
919
1
Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората мин ...
741
2
Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...
1150
1
Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...
925
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
