В асансьора

Получи ключа от въпросното жилище от една своя клиентка, с която се сприятелиха напоследък.
Запита се как жена като нея, с нормална заплата, го притежаваше - но не я и интересуваше - важното е, че като му се обади, той се съгласи да дойде! Боже! Всичко се бунтуваше в нея! А как само го желаеше!
Предварително отиде в апартамента и подреди масата за двама, постави свещи, цветя и бутилка шампанско с две чаши.
Щеше да го изненада, да го зашемети, чисто по женски. Искаше го, и беше намислила как да го превземе! За тази цел обиколи няколко магазина за бельо, купи възможно най-предизвикателното дамско бельо, подходящо за нея. Преди сегашната среща се отби вкъщи, взе душ и се преоблече. За първи път щеше да му се покаже в прашки. Въпреки понатрупаните килограми, изглеждаше много сексапилна с тях. Малко й се свиваше душата, да не би той да не я хареса, но веднага прокуди тази мисъл.
До блока водеха стълби, които се виеха през добре поддържана градинка, с алпинеум и поникнал здравец, пролетни цветя и няколко прясно боядисани пейки. "За влюбени, пейки за влюбени" - помисли си тя.
Мъжът я следваше, изпълнен със съмнения, които в този момент го раздираха тотално. Откъде толкова уверено тя знаеше къде е това жилище! Беше ли идвала и друг път тук, може би... беше идвала, и то не сама? Пропъди тези идиотски мисли. Загледа се в закръгленото й дупе, което му се изпречваше сега пред очите. Черният й панталон предизвикателно се опъваше и следваше извивките на тази нейна женска очарователност! Усети в себе си силно желание. То измести съмненията му. Панталоните започнаха да го стягат.
- Там е със СОТ! - тя, задъхана, каза. - Много красиво е тук, нали?
- Аха - и той, задъхан, й отвърна. - Нали знаеш кода?
- Знам го, бе! - думите й отекнаха между дърветата. - Как мога да не го знам!
"Знае го! Ама че глупаво я попитах!"
Вятърът развя дългия й шал и го промуши през краката й. Показа се отзад и ефирната материя погали дупето й.
Мъжът спря, не можеше да върви при тази гледка. Пътят до жилището му се видя дълъг, ама толкова дълъг, че просто щеше да го изгори целия от желание.
---
Сърцата им туптяха в такт с асансьора - забързано, развълнувано и тихо. Толкова безшумен асансьор не бяха виждали! Ама как не - сградата беше супер луксозна, изпипана до последно! Вътре се носеше приятен аромат, не беше голям асансьор, най-много за 4 човека, но беше толкова луксозен, колкото и всичко около тях сега.
Жената го гледаше, а очите й излъчваха закачливост и желание. Той реши, че сега, на момента, ще я целуне! Протегна ръка, за да погали лицето й.
В този момент асансьорът спря внезапно, издавайки странни скърцащи звуци. Останаха на тъмно, а ръката му точно бе докоснала лицето й. Придърпа я към себе си и в непрогледната тъма жадно намери устните й. Тя тихо изохка, ръцете й обгърнаха широкия му гръб и започнаха да се движат надолу, към кръста. Той разкопча сакото й.
Асансьорът, висящ и мълчалив, започна леко да се клати.
Ликуващите звуци, които идеха оттам, заглъхваха някъде в шахтата.
Вътре една жена и един мъж сливаха телата и душите си, толкова безумно искащи се!
Не ги интересуваше нищо! Бяха заедно, тук и сега! Нямаха минало, нямаха бъдеще!
Вечните мигове, постигнати в най-неочакваните моменти, на най-неочакваните места!
Те се прегърнаха и застинаха така, жадуваха за този връх и го бяха покорили.
Токът дойде, асансьорът се разклати и потегли отново. На горната площадка имаше възрастни мъж и жена, които коментираха спирането на тока.
- Точно се чудехме със съпругата ми дали е имало някой в асансьора! - любезно ги заговори възрастният мъж. - Не чухме никой да тропа за помощ!
- Ние бяхме там, но ако още малко се беше забавил тока, щяхме да звъним на телефона, оставен тук, в кабината - отвърна тя.- "Ако още малко нямаше ток, щяхме да покорим отново Еверест"- усмихна се тя на себе си.
--------
Пролетната нощ спусна звездни обятия.
Някъде там, в големия град, в един малък, скромен, но уютен апартамент, състоящ се от две стаи и бокс, обитателите му празнуваха.
Тяхната порцеланова сватба! Цели двадесет години!
Вечерта тя и той се целунаха за лека нощ.
Тя легна в стаята, заедно с дъщеря си и болната си майка.
В хола нощуваха мъжът, заедно със сина им, и неговия баща инвалид.


Евгения Маринчева