В безсъница среднощна 4...                                                                                                                        .                                                               .                                                                                                                                    Отново сънят ще ми изневери - будувам и да спя как не опитвам ...  Броя назад - от триста, уви ... С нов трик, плочките си нокътни  понатискам ... А настроението, носталгично ... На ум ми идва - на внучките писмо да напиша ... За дъщери ги имам ... (По-поетично, даже в рими ...) “ За слънцата, живота ни безмерно ощастливили ...                                                      Момичета, обичам ви от първите дни - когато от радост, два пъти през седем години примирах, с вести тъй чудесни от нашия син ... Как прекрасно стана щом се родихте, с какво не - стихчета, песни, приказки ... В любов ви възпитах към род, родина ... С рисунки, букви, гимнастика, цифри ... И с модерни технологии дори ... Пеша, с велосипед, шейна, с вас тичах. .  В пек, не рядко в дъжд, безспир разходки, с баба грижовна, любвеобвилна ... В паркa, на игрището - с топки, с хилки ... Тайно откривах, че си приличаме … Толкова спомени свидни и снимки ... Помните, нали, мои милички ... Но, за вас приятелките - по-мили ... А времето хвърчи, препуска, лети ... Пораснахте - студентка, гимназистка ... Баба, дядо май - последна грижа ... Такава и аз съм била, може би ... И с поколенията е така, сигурно ... Не се сърдя, а моето писмо е - утешително ... За мен, предимно ... Скъпи мои, безкрайно ви обичам ... Вярвам, моля се, Господ да ви пази ... Майка Богородица да ви закриля ... Да сте здрави, силни ... И мир да има ...“ … Слава Богу, вече заспивам ...                                   ДораГеорг