В един от онези,поетични кръгове
1 min reading
В един от онези поетични кръгове
Почти винаги аз започвах.
-Днес бях в онова училище за олигофрени -казах.
-Има и по-важни теми -прекъсна ме онази глупачка.
-Да,естествено, че има...
-В този поетичен кръг сме се събрали за друго,-каза глупачката,-кой е писал нещо ново -попита тя.
-Нека Оливър каже за училището - предложи едно къдрокосо момче.
-Имате достатъчно време, за да си разказвате своите глупости - прекъсна го не друг, а основателката на кръга, онази искаща кобра!
-Аз писах за онзи, за когото ви разказвах - предложи се едно младо създание.
-Ами, давай -умираше от щастие онзи проклет,глупав боклук.
Момичето започна да срича:
- "Не аз съм виновна,
а ти!
Не го ли разбираш,мое огънче?
Ще останат ли поне две следи,
на нашето тихо островче..."
Още виждах децата.Имах чувството, че повечето не разбират абсолютно нищо от това, което се случва около тях, а възпитателките бяха предоволни от този факт.Тези кучки биеха децата дори пред студентите.Не бях сигурен дали удрят онези мазни шамари при посещение на министър или кмет. Когато ги удряха, децата млъкваха за малко, някои от тях започваха да реват, а това беше голямата им грешка,защото възпитателките започваха да ги възпитават още по-яростно. Тогава хванах ръката но една от тези и й казах да спре.
- Ако си мислиш, че ти ще промениш картинката, нама да стане - изкрещя ми изродът.
Момичето продължаваше да чете:
-..." Навярно няма да се случи пак
и ти ще си студен към мене,
но знаеш ли, за любовта,
не съществува призрачното време".
- Прекрасно е, но можеш да изгладиш втория стих и вместо камбанки, да бъде нещо друго,нали разбираш,мила -погледна я глупачката.
Момичето поклати глава.Явно разбираше.
-Днес ходих в онова училище за деца със забавено умсвено развитие - казах.
-Добре, и какво - попигаха в хор глупачката и водещата погребалното хоро.
-Помислих си, дали вие двете, да не идете там - усмихнах се.
-Махам се от тази гадост - взе чантата си къдрокосото момче.
Влязохме с него и поръчахме вино.
- Тия двете са абсолютни кучки -каза момчето.
-Едва ли някога са били нещо различно - отвърнах, а есента се надвеси над всички ни.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
