В клещите на натрапника

                                               

            Да не се чете от лица под 18 години, както и от хора с лабилна психика!!


  Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече може да се пие и в света съществуват хора, способни  на всичко, за да постигнат покварените си цели. И точно с такива хора трябва да сме внимателни и да не се отдаваме на изкушенията, които предлагат.

   С Васил, Свилен и Илия бяхме големи приятели и до преди време се виждахме всеки ден. Тогава работехме в един магазин в квартала, в който живееха, но след като се преместих на друго място и смених работата, срещите с тях намаляха. Все пак отделях време да ида при тях, да се видим, да изпием по някоя бира, да поговорим за гаджетата или други сладости в живота. 
  Всичко започна повече от безобидно. В един хубав ден ние отново се видяхме. Седнахме на една пейка в паркчето между блоковете, купихме бири и някакви чипсове и започнахме да консумираме от продуктите, увлечени в приятни разговори. От време навреме подсвирквахме по красивите мадами, които минаваха покрай нас но не грубо както го правят някои хора а галантно, тактично, без да натежаваме. И разговорът постепенно премина към най-прелестната тема - тази за гаджетата. Свилен и Илия, които преди често сменяха партньорките си бяха хванали сериозни момичета, с които се бях запознал предишния път, аз също прохождах в една връзка, само Васил, който бе най-скромният, засега нямаше жена до себе си. Обсъждахме момичетата си, понякога типично по мъжки споделяхме някои лични подробности относно сексуалния живот. Васил пасуваше или слушаше с интерес и ние се нагърбихме със задачата да му намерим някое красиво и добро момиче, каквото той заслужаваше. Всъщност, Васката бе някак по-мълчалив и вглъбен от преди, което не бе типично за него. Когато го попитахме какво му е, той ни отговори, че му няма нищо и всичко е наред. Решихме, че е уморен от работа или не си е доспал. 
  В един момент телефонът на Васил звънна, той го вдигна, започна да се обяснява нещо, а след това на бегом се отдели от компанията. След малко се върна, но бе станал още по-унил. Попитах го дали се е случило нещо, но той каза, че не е. По късно телефонът му звънна отново. Той го вдигна и отново побърза да се отдели. Спогледахме се с останалите двама, но не казахме нищо по тази тема. Васил не беше далеч от нас, но не се разбираше какво говори, Но това, което аз чух, а и не само аз, беше: "... и аз те обичам", след което приятелят ми затвори телефона и отново се присъедини към нас.
   - Ахааа, някое гадже, нали? Чух те да казваш, че я обичаш! Не можеш да излъжеш стария тарикат! - подхванах го аз.
   - Е, нищо особено - с лека иронична усмивка каза Васката.
   - Я разказвай, разказвай - започна Свилен - с каква коса е, очи.
   - Руса, с черни очи - отговори срамежливо Васил.
   - Браво, братле, ти си пич - каза му Илия - само така, няма от какво да се срамуваш.
   - Разбира се, Васката е най-стабилният - завърших аз - и с какво се занимава...
  В този момент телефонът му записка отново. Васил го погледна и отново го вдигна, но на очите му се появи израз на... не можех да определя на какво, беше нещо средно между досада и отвращение, но може би беше нещо друго. Той отново побърза да се отдели, но Свилен се провикна:
   - Стой тук де, я да чуем какво си говорите.
  Васил спря, но говореше тихо. Ние пък бяхме любопитни и се умълчахме още повече, за да чуем за какво се говори. Той спореше за нещо, обясняваше се. Явно някой го ревнуваше за нещо. Това не беше зле, може би жената го обичаше по някакъв начин.
   - Васка, спирай разговора, че мадамата те чака. - ехидно се провикна Свилен.
   - Стига де, остави го - скастри го Илия - тук няма мадама. Успокой жената.
   - Я кажи на момичето да дойде, ако може - извиках аз - да се запознае с нас, да я видим.
  Но Васил бе погълнат от разговора. Последното, което каза по телефона, бе: "Не, не идвай, моля те. Ще направя всичко за теб, само не идвай". След това разговорът прекъсна и той дойде при нас. Изглеждаше като пребит.
   - Защо ù каза да не идва? - попитах го аз.
   - А бе, заеби я.
   - Не е ли хубава? - попита Свилен.
   - Няма значение дали е красива или не, важното е да е печена - довърши Илия.
  Но явно това не можа да успокои Васил. Виждаше се, че разговорите за новото гадже го отвращават. Може би нещо не вървеше в тяхната любов, или пък...
   - Хубава е, но е гадна - сподели ни той - затова ù казах да не идва.
   - Няма значение, всеки може да се превъзпита - шеговито отговорих аз - ей, бате, само по-твърдо трябва да караш, разбираш ли.
  После темата бе сменена, което успокои леко моя приятел. Въпреки това той се озърташе нервно, може би очакваше нещо неприятно. Вероятно гаджето му наистина щеше да дойде и това не му се нравеше.
  
 В един момент той просто стана и погледна вляво от нас. Беше блед като платно. От там идваше забързано някакво русо момиче с елегантна прическа, розово боди и сини дънки.
  - А, ето къде си бил - викаше тя отдалеч.
  - Не, не, моля те! Защо идваш? - викна Васил и тръгна към нея. Но тя се бе приближила достатъчно, за да я видим. И тогава разбрахме всичките му опасения. Срещу него не стоеше момиче! Срещу него стоеше ТРАВЕСТИТ! Да, това бе истински травестит. И колкото женското му облекло, прическа и разни мазила или кремове да го маскираха, лицето му бе грубо и мъжко.
  - Да не би да се срамуваш от мен - попита травеститът.
  - Не се срамувам, но...
  - Но какво, не искаш да идвам, нали?
  - Не е така! Моля те, разбери ме, не е така - възразяваше Васил, все едно този човек бе всичко в живота му. След това заговориха по-тихо. Аз, Свилен и Илия останахме безмълвни, неспособни да кажем нищо. Васил, нашият добър и дългогодишен приятел ходеше с травестит. По нищо досега не ни бе показвал, че се увлича по мъже. Вярно - той е скромен, може би срамежлив и трудно намира гаджета, но никой не е очаквал, че ще се обвърже с друг мъж. 
 След малко травеститът се провикна с мазен, подигравателен женствен глас:
   - И няма ли да ме запознаеш с приятелчетата си?
   - Запознайте се, това е Лена - представи ни "изгората" си Васил, след като двамата се доближиха. Аз пръв станах като протегнах ръка и казах ведро:
   - Аз съм Румен, приятно ми е.
  Но Лена остана неподвижен, гледайки ме с някакво присмехулно изражение, сякаш бях мръсно животно. Аз отдръпнах ръката си. След това двойката отново се отдалечи, оставяйки ни с объркани мисли.
  Гледах разговора им и, въпреки че не чувах нищо, можех да преценя, че Васил не е щастлив. Не бе само от това, че ние се бяхме запознали с Лена, просто виждах, че по някакъв начин той е манипулиран не по негова воля. 
  Лена и Васил се приближиха отново:
   - Ще ходя до магазина. Ще пиете ли бира? - попита ни той.
   - Не, мерси. Имаме още, след малко - отговорих аз.
   - Мило, ще ми купиш ли и една фантичка? - попита гальовно Лена.
   - Да - каза Васил и тръгна към магазина.
   - Гумени бонбонки и фантичка, нали разбра, бебче. - извика след него травеститът.
След малко Васил се върна, хвърляйки му бонбоните и безалкохолната напитка. Лена се усмихна дивашки и му подвикна:
   - Оо, май сме сърдити.
  Двамата отново се усамотиха, като този път говореха дълго. После, явно успокоени, се приближиха един към друг и се целуваха дълго. Но и този път в очите на моя приятел се четеше погнуса. След това мъжът с женски одежди се отдели и, тръгвайки си, му каза:
   - И да не ми изневеряваш! Внимавай тия тримата да не те уредят с някоя курва, щото ще ти разбия живота, ако разбера.

  Последвалите минути бяха повече от тежки. И четиримата се мъчехме да говорим, но разговорите вървяха мудно и мъчително. Никой не отваряше тема за станалото преди малко, макар че вероятно всички мислехме за това. Най-тежко беше на Васил. Виждах по лицето му, че той почти бе готов да заплаче от срам. Разбирах го, приемах го. Нямах нищо против такива отношения, нямах нищо против обратните, толерантен съм към тях, съзнавах, че и те имат нужда от любов, нежност и ласки, но тук нещата не бяха съвсем наред. И затова пръв заговорих по темата:
   - И откъде познаваш този човек, Васка?
 Васил се обърна към мен и в очите му се четеше надежда или някаква благодарност, че в този момент му давах шанс да ни обясни всичко. Той заговори:
   - Не съм гей, повярвайте ми! Моля ви, повярвайте ми! - Васката изсипваше думите си като снаряд - Искам да се отърва от него, не го искам!
   - Е тогава ЗАЩО си с него? - попита Свилен.
   - Не зная, не исках да е така. Повярвайте ми!  
   - Еми разкарай го тогава. Кво се излагаш само. Знаеш ли колко хора са те видели? - довърши Свилен
   - А и ти си му като роб: "Мило, купи ми фантичка" и ти веднага тичаш. Човече, какво ти става, я се стегни? - намеси се Илия.
   - Така е - отговори Васил и наведе глава, почервенял от срам.
   - Нали не го обичаш?
   - Мразя го, честно ви казвам!
   - Е, тогава РАЗКАРАЙ ГО! - изказа се остро Свилен все едно това бе най-лесното нещо на света. Явно трябваше да се намеся аз. Притежавах някаква особена интуиция, която ми даваше възможност да разбирам хората срещу себе си и да се подставям на тяхно место. По този начин печелех много приятели и голямо уважение. Казах на закъсалия си приятел с успокояващ и уверен глас:
   - Я разкажи как се запознахте. Няма да се притесняваш от нас, ние сме ти приятели и ще те разберем, дори ще се опитаме да ти помогнем. Разбирам, че ти е трудно да говориш за това, но само така ще се освободиш от това нещо, а и ще ни дадеш възможност да те посъветваме. Все пак четирима мислят по-добре от един. 
   - Амии, запознахме се в Скайп-а. Той ми се представяше за жена. Говорехме много, правехме дори виртуална любов. В крайна сметка решихме да се видим.
   - И като видя какъв е, що не го разкара веднага?
   - Казах му, че търся само жени, но той ме помоли да останем поне приятели. Бил се привързал към мен. Каза ми, че му е много трудно да е обратен и нямал много приятели. Смилих се и се съгласих, но при условие, че ще бъдем само приятели.
   - Но виждам, че сте нещо повече от приятели. Как така те е излъгал? - попита Илия
   - Не зная защо. Всеки път, когато му казвах, че търся жени, той ми отговаряше: "Но аз съм жена". Нищо повече не можех да му кажа. Просто така се получи...
   - Леле, ако бях на твоето място, тоя щеше да е мъртъв.  Още как го видя, че е мъж, ще му тегля един бой, та и майка му нямаше да го познае. А ако ми говори такива глупости, както говореше тук, нямаше да се прибере жив - говореше Свилен. - Леле, приятелче, колко си наивен само. Как въобще си се отдал, след като си го предупредил, че ще си с него, ако сте приятели. Как те е излъгал? Леле, ако бях на твое място....
   - И да ми каже: "Но аз съм жена" - как бих го нахранил хубаво. - довърши Илия.
   - Кво ти пречи да го разкараш? Съвестта ли. че той няма приятели.
   - Не зная.
   - Ами кажи му да върви на майната си. Ако трябва. си смени номера. Не се излагай повече.
   - Не мога... просто не мога.
   - Виж сега - отново със спокоен тон се намесих аз - това, че на него му е трудно, защото е обратен, което може и да е така. Ти си добър човек и си го приел, без да осъзнаваш, че това ти вреди. Обаче той е постъпил нечестно спрямо теб още в началото, представяйки се за жена и надявайки е да се влюбиш в него, както може би е станало. Той те е излъгал, така че не заслужава чак такова милосърдие.
   - Да, така е - потвърди Васил.
   - Освен това той постепенно те е обладал, нарушавайки обещанието си. Освен това се държи грубо и лошо с приятелите ти, идвайки и излагайки те по този начин, подвиква ти, кара те да му купуваш това-онова. Забеляза ли подигравателното му изражение, когато говореше с теб. Този човек изобщо не ми прилича на жертва.
   - Ахам - изстена той, но не стана по-спокоен.
   - Трябва да го разкараш от живота ти, защото ти не си щастлив с него. Той не те заслужава. А и ти не си обратен и никога няма да ощастливиш такъв човек, без значение дали е свестен или не. 
   - Прав си.
   - Обади му се и му кажи, че искаш да скъсате. Ако не иска да разбере, опитай с грубост. Но ти ТРЯБВА да скъсаш с него. 
   - Няма да стане. Не мога.
   - Ами в такъв случай не му вдигай телефона. Блокирай номера му, ако трябва. Не му бъди роб.
   - Не мога, не мога, не мога!!!! - изрева истерично Васил - Разберете ме, не мога! Това е положението! 
  Известно време, може би около минута, ние мълчахме. После отново аз наруших тишината:
   - Братле, ако има още нещо, ни го кажи. Не крий от нас. 
  Васил отново наведе глава и каза:
   - Има още нещо, но не зная как ще го възприемете.
   - Ако искаш го сподели, ако не - недей, не те караме насила. Ако го направиш, ще те разберем и ще се опитаме да ти помогнем. Все пак изборът е твой.
  Васил въздъхна, направи няколко крачки след което седна на пейката и започна да разказва тази гнусна и отвратителна история, довела го това положение:

   "Третия път, когато се видяхме, Лена предложи да правим секс. Беше преди три месеца и нещо. Аз, естествено, отказах, но тогава той даде идеята да идем на кръчма. Съгласих се и го направихме. Пихме вино и аз се замаях от него. След като излязохме, той извади някакви цигари марихуана и ми предложи. Аз взех една и я изпуших, което ми завъртя главата окончателно. Развеселих се и се отдадох на емоции. Тогава той отново предложи да го направим или поне да опитаме. Щяло да бъде много забавно. Заради опиянението и жаждата за приключения не беше трудно да се съглася и отидохме в квартирата му. Лена живееше с още двама, които ми ги представи като част от мафията и от тях вземал марихуаната. След това се заключихме в другата стая.
  Сексът не вървеше. Нямах много желания да го правя с мъж, без значение дали е травестит или не, а и заради опиянението, в което се намирах, не бях способен на нищо. Тогава Лена ми даде още една цигара, след което предложи да се снимаме. Щяло да е още по-забавно, а и да ме има за спомен. Аз казах: "Що пък не". Извади един дигитален фотоапарат и започнахме сесиите си.
  Той ме накара да се съблека, да взема изкуствения член, който имаше и да си бъркам в задника с него, след това да го лапам, като направи няколко снимки. Дори и в опиянението, в тези моменти се чувствах като някаква курва, но не зная защо продължавах да го правя. После поиска да му лапна самия член, което също засне. Караше ме да се разкрачвам, бъркаше с пръст в задника ми. Накрая си удари една чекия и се изпразни върху мен, върху задника ми. И продължаваше да ме снима. После аз поисках да го заснема за компенсация. Той се съгласи и му направих няколко снимки в различни пози.
  На другия ден, когато изтрезнях и си тръгнах, започнах да обмислям нещата, случили се през нощта. През нощта травеститът ме бе напил и напушил, а след това се изгаври с мен и ме използва за задоволяване на нуждите си. Реших, че никога повече не трябва да се виждам с този човек. Лена ми звънеше по телефона, но аз го отхвърлях. Вечерта ми писа в скайп-а, но аз му отговорих, че не искам да се виждаме повече. Тогава той ми изпрати няколко снимки, които приех. Това бяха снимки от снощи, снимки, на които лапах изкуствен член, или ми е заврян в задника. След това ми написа, че, ако му се правя на интересен, ще прати моите снимки в Интернет. Аз изтръпнах, но му отговорих, че и аз имам негови снимки, но травеститът отговори, че не му пука и че имал голи снимки по всички сайтове. А на мен ми пукаше! Представих си как приятелите, познатите, роднините ми отварят сайтовете и ме гледат как правя разни оргии гол. Това не трябваше да става. Затова се съгласих да се виждаме отново.
  Но не бе само това. Освен да се виждаме, той искаше да му идвам на гости и да ме снима. Дори поиска да се снимам със съквартирантите му. Всеки път, когато отказвах, той ми напомняше, че у него има компрометиращи снимки, които могъл да разпрати навсякъде. Дори дал снимките за съхранение при някои други негови приятели - в случай, че се опитам да го изхитря и да изтрия някоя снимка.
  Започна да ми иска и пари, не искаше големи суми, но не бяха и малки. Всеки път му давах пари, купувах му това, което поискаше. Заплатата ми отиваше за него и понякога се налагаше да крада. А ако кажех, че нямам или не мога да направя това, което поиска, знаете какво следваше. 
  След това поиска да го запозная с родителите си. Отказах му категорично, но Лена отново заплаши , че ще разпространи голите снимки. Обаче аз отново му отказах, това бе прекалено, това просто не трябваше да става, нахалството му вземаше връх. Вечерта получих SMS от него, в което ми пишеше да отворя някакъв адрес. Когато го направих, видях, че той беше качил снимките в сайта. над тях пишеше името и адреса ми. Тогава разбрах, че този човек е способен на всичко.
  Каза ми, че ще ги свали, само ако го запозная с родителите ми. И аз го поканих у нас.
  У нас се държеше грубо и вулгарно, целуваше ме и опипваше, а родителите ми го гледаха. Лягаше на леглото с обувките, смееше се като луд. Подвикваше им и ги обиждаше, че са родили такъв нещастник като мен. Явно той обичаше да го мразят. Естествено, майка и татко не го приеха, татко бе особено разочарован, защото винаги е искал да бъда мъжкар, а и поведението му бе непоносимо.
  А след по-малко от седмица, когато разбраха, че крада пари от тях и си давам цялата заплата по някакъв травестит, татко ме изгони от къщи. Преместих се в мрачната таванска стая, където всъщност живея и сега. А вторият ми дом е... познайте къде - при Лена. 
  Той идва в работата да ме взема. Когато види, че ни гледат много хора, той започва да ме милва и целува. Понякога идва със съквартирантите си. И в работата вече съм отнесен и неспособен. Дори някой път се налагаше да крада, за да давам на "приятелката" си. Шефът постоянно ме заплашва с уволнение, защото не му трябвали некадърници и крадци, а и му е писнало някакви боклуци да се мотаят в помещението заради мен. Колегите също ме намразиха и почнаха да говорят зад гърба ми.
  Един ден Лена ме накара да правя секс с двамата му съквартиранти. Съгласих се, защото знаех какво щеше да последва. Той засне цяла фото и видео сесия. Спомням си, че на един от клиповете, които беше заснел, един от двамата ми викаше "Хайде, куче - лапай го" и аз го лапнах безропотно. След като му направих свирката, той ме отблъсна, наплю ме и изрече: "мри, курво"... мри, курво"... След това двамата ме обърнаха и ме изнасилиха брутално. А Лена снимаше тази непоносима гавра. Изпитвах ужас от всяко пощракване на гадния му фотоапарат, но трябваше да се подчинявам, защото в този момент аз му бях РОБ, бях НИЩОЖЕСТВО, бях малък, клечка. Зависех единствено от него, каквото искаше, му давах, каквото кажеше, го изпълнявах. Знаех, че така трябваше да бъде. След тази брутална фото сесия той ми се усмихна и ми каза: "Е, сега те имам изцяло, вече няма къде да мърдаш".
  И така, приятели мои, видяхте докъде стигнах. Аз пропадам, потъвам в блатото все повече и повече. За мен вече няма спасение, сега завися единствено от Лена. Тоя педал ми съсипа живота, той ме разори, той ме изложи пред всички. Ако се обади и каже, че иска пари, трябва да намеря от някъде, ако поиска среща - трябва да отида, ако поиска секс - трябва да му го дам. Това е положението, другари мои."

  Аз го слушах смаян, мандибулата ми бе увиснала до гушата и потреперваше. Само разбирах, че става дума за ужасно, потресаващо престъпление. Нещо в мен се обърна, докато течеше гнусният монолог, изпитах силен гняв към извършителя на това злодеяние. Усещах, че психиката на моя приятел е тотално разбита, той така се бе понесъл в злощастните сцени, че споделяше и най-интимните и грозни моменти от цялата тази мръсна история. Усещах, че той се е предал, той се е отдал изцяло на нея. Гневът в мен стана толкова силен, че стиснах зъби.  Видях, че Илия и Свилен бяха не по-малко втрещени от мен. 
   - И защо му разреши... - започна Илия, но виждайки явно, че каквото и да каже, ще прозвучи тъпо и не на място, той спря.
 След няколко минути мълчание аз се успокоих малко и с възможно най-спокоен тон попитах Васил:
   - Ти уведоми ли полицията?
   - Какъв е смисълът? Лена ме предупреди, че двамата му съквартиранти са тясно свързани с полицията и магистратите. А и самият той им е вършил "услуги". Ако отида в полицията, щяло да стане по-зле. 
   - И какво ще правиш сега? - с мъка прецеди думите си Свилен.
   - Има един-единствен начин. А той е да го УБИЯ.
   - Какво? !- извиках аз - Виж братле, в момента психиката ти е разцентрована и не можеш да..
   - РАЗЦЕНТРОВАНА! - извика по-силно той като прекъсна изказването ми и се озъби насреща - Ха-Ха-Ха, точно така, психиката ми е разцентрована заради него. И знаете ли какво? Не ви казах най-важното и най-гадното. Последните пъти когато ме изнасилваха, аз усещах ВЪЗБУДА! Така е, приятелчета, усещах силна, гадна, сатанинска възбуда! Възбуждах се, когато им лапах проклетите пишки, когато им гълтах лигавата сперма, когато ми вкарваха мазните си членове в задника. Съпротивлявах се, но го исках, желаех. Ти си прав, мой човек, психиката ми е напълно разцентрована. И то заради мазния травестит, заради двамата му нещастни съквартиранти. И затова реших да го убия. Поръчах на един колега да ми намери боен пистолет и, ако всичко е наред, след два дена трябва да пристигне. И тогава на една от срещите ни ще му пръсна мозъка. Само така ще отмъстя за всичко, което ми причини. 
   - И после - хоп в затвора. Най-малко десет години ще ти дадат за убийство - обади се Илия.
   - Вече не ми дреме за нищо. А и по-добре в затвора, отколкото омерзен и нищожен.
 Усещах, че отново трябва да успокоя нещата. Но в момента не знаех дали съм в състояние да го сторя, знаех какво трябва да се направи, но емоциите можеха да надделеят над здравия ми разум. Приближих се до него, сложих ръка на рамото му и му казах:
   - Убийството няма да реши проблемите. А и съквартирантите му са живи, те също биха могли да те изнудват..
   - Аз мога да убия и тях, Румка.
   - Няма смисъл заради някакъв си престъпник да лежиш в затвора. Ако искаш утре ще се видим и ще отидем в полицията. Там ще разкажем всичко.
   - И после какво? Без доказателства нищо не могат да направят.
   - Кой ти казва, че ги нямат? Те могат да запишат вашия телефонен разговор и вече ще имат доказателство. А за изнудване тук няма прошка.
   - А ако наистина те се имат с полицията или с магистратите?
   - Едва ли. Може с един-двама, но по принцип полицаите избягват да си имат работа с такива. Така че надали ще попаднем на техен човек.
   - Сигурен ли си? - попита той, а в гласът му се четеше надежда.
   - Сигурен съм, братле. Хайде да се видим утре и да разкатаем фамилията на този изнудвач.
   - Ами добре. - с несигурен тон се съгласи и след това двамата се хванахме за ръцете.

  След това всичко започна да си идва на мястото. Още на другия ден аз и Васил  посетихме районното полицейско управление и разказахме за случая. Както прогнозирах, те накараха Васил да се обади на натрапчивия си приятел и да му каже,че не иска повече да е в играта. Онзи му се върза и изсипа куп заплахи по телефона, споменавайки за множеството снимки и материали, които има. Но разговорът бе записан и местонахождението му засечено. Така че след около два часа в квартирата на Лена пристигнали няколко полицейски служители, придружени с полицейски инспектор, който му връчил заповедта за арестуване. Травеститът се е съпротивлявал и е опитал да избяга, но бързо бил хванат и закопчан от органите на реда. По-късно полицейските служители арестували и двамата му съквартиранти. 
  Васил не посмя да ги осъди, но това направи прокуратурата, като повдигна обвинения на Лена и групичката му за изнудване и рекет. Оказа се, че Васил не е единствената жертва на бандитите. Както и да е, важното бе, че Лена бе осъден на седем години затвор, а другите двама - на по пет.
  И така, както се казва в приказката: "всички заживели щастливо". Тази история, за щастие, завърши благополучно. Васил вече живее нормален живот, отново спечели доверието на семейството, приятелите и колегите. И, въпреки че случилото се няма как да бъде изтрито от съзнанието му, той вече се чувства щастлив и ми е особено благодарен, че го спасих от клещите на натрапника. А наскоро си намери сериозна приятелка и сега се любува на ласките ù. А за мен остана утехата и моралното удовлетворение, че помогнах на един изпаднал в беда приятел.