5 min reading
Лятото прегръщало есента. Септември се усмихвал от календара. Дърветата започвали да сменят премяната си, окъпвайки се в огнени цветове. Нощите вече не били така горещи, а студеният вятър все по-често се разхождал наоколо. Щъркелите вече ги нямало, лястовичките също тръгвали на път. Всички прелетни птици отлитали към топлите страни. Освен една.
Малкият пчелояд стоял в тясната клетка, близо до прозореца. Слънцето жално галило с лъчите си шареното му оперение, опитвайки се да го успокои. Той бил много тъжен, виждайки как семейството му тръгвало на юг, оставяйки го на това мястото, където зимата скоро щяла да дойде. Опитвал се не веднъж да излезе от капана, в който бил затворен, но не можел да се измъкне. Не му оставало друго, освен да гледа през решетките на клетката към синьото небе, изпращайки със сълзи в малките си очички, своите близки.
Преди няколко дни пчелоядът открил пчелен кошер на едно дърво. Не казал на никой от приятелите си за него, за да може сам да изяде всичката храна. И ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up