Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашителни сенки през завесите. Изскочих от леглото както бях по боксерки и тениска и включих лампата. Завесите се размърдаха. По дяволите бях оставил прозореца отворен заради нетърпимата жега. И сега заради тази моя малка грешка някой или нещо се промъкваше в стаята ми.
– Не мърдай! Въоръжен съм! Една крачка и ще ти пръсна мозъка по завесите.- блъфирах, но той (или то) нямаше как да знае в този момент тъй като тялото му все още беше покрито от пердетата.
Спря. Наистина спря да се движи. Поне така ми се стори в първия момент, но след секунди видях как се сгромоляса на пода в стаята ми повличайки и едната завеса със себе си.
– Иване, аз съм братле Николай.- Веднага разпознах гласът на най-добрия си приятел.
Коленичих незабавно на земята пред него и започнах да го отвивам от пердетата.
– Какво по дяволите става бе Никсан?!? Изкара ми акъла. Помислих че е някой крадец.- Тъкмо бях започнал да се успокоявам , когато видях капките кръв които попиваха по мокета. Той…той бе ранен!
– Затвори прозореца! Веднага!- настоя той опитвайки се да шепти.
Думите му минаха покрай ушите ми но мозъкът ми бе прекалено зает да се опитва да анализира ситуацията и това което очите ми виждаха. Имаше прорезни рани по лицето сякаш нещо с големи нокти го бе издрало. Едното му око бе затворено и от него се стичаха кървави сълзи. Бялата му тениска бе съдрана, а на гърба си имаше още една доста дълбока рана.
Боже мой Ники, какво ти се е случило?-гласът ми трепереше- Трябва да извикаме линейка, веднага. Опитах се да стана за да си взема телефона, но той ме сграбчи за ръката и ме придърпа към себе си.
– Затвори шибания прозорец!–прецеди през зъби. Целия се тресеше, не можех да преценя дали е от болките или от страх. Здравото му око се местеше между мен и прозореца.
Този път реагирах на мига, изправих се за части от секундата и затръшнах стария джам, слагайки му райбера. В следващия момент отново бях на земята до него.
– Добре, затворен е. Сега линейка!- Прошепнах аз.
– Не! Няма да мърдаш от тук. Може да те види. Не съм сигурен дали му избягах.-продължаваше да трепери и да ме стиска за ръката.
– Дали си му избягал? На кого? Какво става бе човек?
Осъзнах се и спрях да задавам въпроси, не му бе времето. Той губеше кръв. Трябваше да направя нещо по въпроса. Свалих си тениската и притиснах раната на гърбът му в опит да спра кървенето. Той стисна зъби и се сгърчи от болки. Наведе лице надолу и капчици кръв започнаха да падат от лицето му по земята. Изглеждаше така сякаш ще загуби съзнание, но вместо да припадне както очаквах аз той започна да говори.
– Помниш ли малкия къмпинг в края на селото? Където свършва пътя, там дето се събирахме да пушим преди. – главата му остана наведена.
– Да. Разбира се. –отвърнах аз, докато притисках раната на гърба му.
– Красимир ми се обади днес и ми каза че имал нова стока.- по лицето му се плъзна мрачна усмивка.- Била страхотна, заслужавало си да се пробва. Уговорихме се с него и със Соня да се срещнем на къмпинга в 21:30. Щял да ни я даде на половин цена.- спря, хвана завесата за крайчето и я залепи за наранената част от лицето си.
Не можех да повярвам на очите си, как изобщо все още бе в съзнание и защо отново бе започнал да се друса. Бяхме спрели да взимаме наркотици от 2 години, дори се заклехме повече никога да не се друсаме, след катастрофата…
– Пристигнах към 21:40, те вече бяха започнали, разказваха си някакви стари истории и се смееха. Веднага щом ме видя Красито ми подаде джойнта. Съжалявам Ванка. Знам че наруших обещанието ни, но просто нещата в нас изобщо не вървят. Нашите се карат денонощно, баща ми си загуби работата и отново започна да пие. Съжалявам! Имах нужда да разпусна поне за малко.- той обърна леко глава към мен сякаш очакваше да чуе какво ще кажа.
– Няма нищо братле, разбирам те.- сега не му бе времето да го съдя, а и исках да разбера какво се бе случило.– Какво стана след това?
– Стоката наистина беше добра, след няколко дръпки бях забравил всичките си проблеми.- гласът му ставаше дрезгав и по-тих.- Нещата ми са малко мъгляви, спомням си как Красито каза че ще иде да се изпикае. Секунди след като се скри зад храстите в края на пътеката, със Сончето вече се целувахме. Знаеш, колко много харесвам червената й коса нали?- отново ме погледна със здравото си око.
– Да, да знам. Продължавай.-погледнах гърбът му. Кръвта беше спряла. Това ме успокой.
– Чухме писък. Просто един глух писък от посоката където отиде Красимир. След секунда видях как част от тялото му прелетя и се просна пред нас. Не можех да помръдна. Не знам какво по дяволите беше това чудовище, но не беше от нашия свят. Изскочи от храстите и се нахвърли върху нас.–той замълча, окото му се насълзи, всеки момент щеше да рухне.- Използвах я като щит Ванка. Инстинктивно. Не се замислих. Създанието я захапа за вратът на сантиметри от лицето ми опръсквайки ме с кръв. Изпуснах се, като малкия пикльо който съм в същност. Бутнах тялото й към него в опит да му избягам. Но за съжаление не проработи, то я пусна и ме удари с лапата си през лицето събаряйки ме на земята, не можех да реагирам, а и не мисля че щеше да има полза. Тъкмо се наведе да ме довърши, когато Соня се разпищя зад гърбът му. В следващия миг вече беше над нея и дъвчеше главата й. Тогава успях да се изправя и да избягам.-той отново спря за да си поеме въздух.- Просто се затичах без да гледам назад. Не знаех къде да ида. Съжалявам. Не мисля че ме е последвало, защото ако беше, вероятно вече щеше да е тук.- клепача му започна да се затваря и тялото му леко се свлече на земята. Загуби съзнание, но още имаше пулс.
Още можех да го спася, станах и взех телефона от леглото си и набрах бърза помощ.
– Добър вечер, с какво мога да помогна.
– Моля ви. Приятелят ми е тежко ранен, трябва да изпратите линейка…
Чу се силен трясък от счупването на прозореца ми. Вдигнах погледа си към стената и видях сянката му. Явно все пак го бе проследило…