Feb 5, 2022, 9:29 AM

В малките часове на нощта... 

  Prose
319 1 2
1 min reading
Счупено ми е.
Това, което е в главата ми, душата ми го усеща в пъти по - силно.
Усещането е точно такова - "счупено".
Понякога е на парчета, точно, на каквито съм и аз.
Парчета, които е почти невъзможно да залепиш, но въпреки това има шанс да напаснеш.
Друг път счупеното е от онова ситното, сещаш ли се?
Когато ситно камъче падне от... 7ми етаж, например, върху предното стъкло на кола и го направи на сол.
Точно толкова счупено ми е в душата.
Опитвам се да събера "солта", но някак си повече се разпилява.
Колкото повече се опитвам да я събера, толкова по - ситна става и единствено разранява ръцете, които се опитват да поправят нещо, което е за изхвърляне.
Понякога (може би само понякога) счупеното не носи щастие, нито пък се лепи.
Някъде там (може би не толкова често) сме символ на търпение. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??