В разхвърляното на деня ми и в тишината на нощта ми; в горещините на лятото ми и в най-зимното на зимата ми; в слънчевото на тъгата ми и в мрачното на радостта ми; в изписаните ми редове; във всичко, което съм, ще бъда или бях затварям очите си, отпускам глава върху гърдите ти и мога най-накрая да си отпочина, без да казвам каквото и да било, защото в ръцете ти е най-добре <3
Знаеш ли какво се случва, когато започнат да се нижат годините? Не знам за теб, читателю, но аз... аз започнах да ценя живота все повече, защото осъзнах, че в крайна сметка нищо не е вечно. Събирах се и се разделях с много хора в живота ми (връзки, приятели) и както на приятелството, така и на любовта започнах да гледам по друг начин.
И знаеш ли, читателю, какво се случи?! След всичките несполуки, бързане и разочарования ми се прииска спокойствие, и обич. И тогава... тогава лятото ми я донесе, и така се влюбих в душата й... Господи, не очите й, а именно душата й ме прокле завинаги! <3
Разбира се, че не го казвам с лошо! Как бих могла?! Та тя ми е любима всякаква (и в радостта си, и в тъгата; в гнева и яростта си; в смеха й, както, и в мълчанието й) ! Любима ми е, читателю, толкова ми е любима!!! <3
"Но често позволяват небесата на низшите мъгли да ги осеят" беше казал някой много умен човек, но знаеш ли, Любов, ти си именно онзи слънчев лъч, който прогонва мъглите не само от небесата, ами и от душата ми.
"Самота или СамоТЯ ?"
СамоТЯ е, читателю.
СамоТИ си, Любов!
Ти си тихата, нежна музика, която разпалва почти угасналите ми звезди; огнените комети си, които прелитат в съзнанието и душата ми. Ти си онази движеща сила, която кара света ми отново да се върти. Ти си щастието, което чувствам, когато те виждам щастлива <3
Все още мразя жп гари, автогари и болници. Все още използвам грим изключително рядко. Върнах се в България (не от патриотизъм, но не и заради носталгията, а именно заради любовта). Все още се страхувам, но се уча да си бъда самодостатъчна. Вече мечтая да видя не само Париж (Италия, Рилските езера и Трансилвания са част от новите ми мечтани дестинации, заедно с нея!). И да, читателю, все още съм прекалено романтична! <3
Как да не бъда, като тя ми е толкова любима?! И устните й така горят моите, и прегръдките й ускоряват сърцето ми, а ударите на нейното сърце така успокояват бесовете ми и спират дъждовете в душата ми...
Срещал ли си такава любов, читателю, която да те изпепелява и в същото време като Феникс от пепелта да те възкресява? Любов, която да не те оковава във вериги, но да те кара дотолкова да я искаш, че сам да я търсиш за още и още? Любов, която е толкова много Любов, че да си пусне песен, докато си на работа и да те издърпа да танцувате, и защото е твоята любима - да не се съпротивляваш много, много и да танцуваш, без значение, че имаш клиенти?! (Какво ти пука за клиентите, читателю? Нали един път живеем?! Грабни момента! Грабни любовта!)
Хващам ръката ти, Любов, преди да се качиш на метрото за работа, дръпвам те към себе си и те целувам. А, ако знаеш само, как всеки път, когато ме целуваш или прегръщаш... Как само искам да останем така, колкото се може повече (дори това да е още минута само) ...
Знаеш ли, читателю, че тя е онзи летен полъх заиграващ се с косите и нашепващ в ушите, че всичко е прекрасно, защото е любов. Тя е пъстра, неукротена, неопитомена; цяло вълнение, заради което и летиш, и падаш. Тя е онази промяна, която те разтърсва до мозъка на костите ти. Тя е толкова много неща. Тя е всичко. Тя е любов!!! <3
* Ще си позволя да заимствам от един любим цитат и да ти го поднеса с леки корекции: "Любов... Бих могла да ти обещая да те пазя и да се грижа нежно за теб. Бих могла да обещая да бъда с теб в здраве и болест... Но няма да кажа това. Тези клетви са за оптимистичните двойки; тези, които са пълни с надежда. Аз не съм оптимист. Не съм пълна с надежда. Аз съм сигурна. Аз съм уверена. Аз знам. Ти си моят партньор, моята любима, моята най-добра приятелка. Моето сърце... Моето сърце бие за теб. И това, което мога да ти обещая е да сложа сърцето си в дланите ти. Мога да ти обещая... Мен"

Послепис: Лежиш на сърцето ми, а аз на лявото ти рамо. Усещането, че сме изобретили любовта се засилва <3
<3 <3 <3