В разхвърляното на деня ми и в тишината на нощта ми; в горещините на лятото ми и в най-зимното на зимата ми; в слънчевото на тъгата ми и в мрачното на радостта ми; в изписаните ми редове; във всичко, което съм, ще бъда или бях затварям очите си, отпускам глава върху гърдите ти и мога най-накрая да си отпочина, без да казвам каквото и да било, защото в ръцете ти е най-добре <3
Знаеш ли какво се случва, когато започнат да се нижат годините? Не знам за теб, читателю, но аз... аз започнах да ценя живота все повече, защото осъзнах, че в крайна сметка нищо не е вечно. Събирах се и се разделях с много хора в живота ми (връзки, приятели) и както на приятелството, така и на любовта започнах да гледам по друг начин.
И знаеш ли, читателю, какво се случи?! След всичките несполуки, бързане и разочарования ми се прииска спокойствие, и обич. И тогава... тогава лятото ми я донесе, и така се влюбих в душата й... Господи, не очите й, а именно душата й ме прокле завинаги! <3
Разбира се, че не го казвам с ...