В мъглата
/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така?
- Именно – мисля… Ако беше добър, щеше да ме създаде немислещ. А то…
- Правилно: много мислене води до много знание. А много знание носи много тъга…
- И? Ами не тъгувай! Удари едно, две…
- Да разтворя себе си в пиенето?
- Ще се получи концентрат от теб. В теб. И за теб…
- Искам да съм трезвен…
- Е, тогава не се сърди на Господ – той ти е дал избор. Ти си предпочел мъките, вместо доволството…
- Кое доволство?
- Да съществуваш! Само да съществуваш…
- Защо?
- Ето – пак усложняваш живота… Не питай! Че ще вземеш да намериш отговор, а той води до други въпроси…
- Вие двамата ще млъкнете ли? Искам да дремна…
- Нали досега спа?
- А сега искам да си почина от спането…
- Щастливец!
- Нещастник…
- Ама пак почна да мислиш…
====
- Извинете, тоя дето сам си говори… Нормален ли е?
- Разбира се – не! Времето е такова, че на човек с другите не му се говори, камо ли със себе си…
- Има мъгла в главата си. И все в хаоса се сблъскват някакви негови души, квартируващи там… Та сам си говори…
- Блазе му… Поне е намерил сродни хора в себе си…
- Да вървим! И тоя май… В мъглата…
© Георги Коновски All rights reserved.
